О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1223
София 08.10.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 6 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1140/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите гр. С., подадена от пълномощника юрисконсулт М. М. , срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. с-в, № 686 от 21.04.2009г. по в.гр.д. № 250/2009г. в частта, с която е отменено решение № 96 от 12.06.2008г. по гр.д. № 694/2007г. на Пловдивския районен съд, V гр. с-в в частта, с която е отхвърлен искът на К. Б. Б. против Н. за присъждане на сумата 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от злополука, и с въззивното решение искът е уважен в тази част. Обезсилено е първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен по отношение на Т. д. на Н. гр. П..
Ответникът по жалбата К. Б. Б. от гр. П., в представения от пълномощника му адв. Е писмен отговор моли решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
Въззивният съд е квалифицирал предявения от К. Б. иск по чл. 45 във вр. чл. 50 ЗЗД и го е уважил срещу Н. като е приел, че претърпяната от ищеца злополука – падане на стълбите на сграда, предоставена от Н. за управление на ТД на Н. , е в резултат на повреда на стъпало. Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да е вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Юридическо лице обаче е само Н. , а не и неговите териториални поделения, които не са юридически лица и поради това не са правосубектни. По тези съображения въззивният съд е обезсилил постановеното от първоинстанционния съд решение по отношение на ТД на Н. – Пловдив и е уважил иска по отношение на Н. като е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на собственика на вещта за претърпените от ищеца неимуществени вреди от получените при падането травми, тъй като Н. не е осигурил сигурността и безпрепятствения достъп на граждани до отделни помещения. Без значение е дали се касае до фабричен дефект на стълбите, до амортизация, или поради това, че повредата не е била незабавно поправена поради виновно бездействие на ответника.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за реализиране на деликтната отговорност на основание чл. 50 ЗЗД и доказване на елементите на фактическия състав на посоченото правно основание. Твърди, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата в случаи, когато липсват преки доказателства за причините за увреждането. Представя съдебни решения по прилагането на чл. 50 ЗЗД – решение по гр.д. № 149/2006г. на ВАпС с което е прието, че за да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 50 ЗЗД следва да се установи, че настъпилата вреди е вследствие на внезапна повреда на вещта, която произтича от самата вещ; решение по гр.д. № 1226/2006г. на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 50 ЗЗД поради липса на категорични доказателства за собственика на кучето, причинило вредата и др.
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за правната квалификация на иска, предвид дадените в ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/1975г., т. 3, указания на съдилищата относно разграничаване на отговорността по чл. 45, съответно чл. 49 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД, който въпрос е от значение за решаването на делото, но е решен от въззивния съд в противоречие с посочената задължителна практика.
Тъй като спорът касае частно вземане, съгласно чл. 84, т. 1 ГПК касаторът дължи внасяне на държавна такса, която в случая е в размер на 80 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. с-в, № 686 от 21.04.2009г. по в.гр.д. № 250/2009г.
Указва на Н. гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 80 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: