О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1504
София 10.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1459/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. И. от гр. Д., подадена от пълномощника й адв. И, срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 15.06.2009г. по в.гр.д. № 109/2009г. с което е оставено в сила решението на Дупнишкия районен съд, № 492 от 19.09.2008г. по гр.д. № 501/2006г., с което е отхвърлен предявеният от И. К. срещу В. Й. В. иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 5 158 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършени от ответника изкопни работи, причинили разрушаване на геозащитни подпорни стени в имот, собственост на ищцата.
Ответникът по касация В. Й. В. от гр. Д. не е изразил становище по допускане на касационното обжалване, а само относно правилността на решението.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска по чл. 45 ЗЗД въззивният съд е приел, че не е установена категорично причинната връзка между действията на ответника В срутването на подпорните стени, изградени в имота на ищцата И. Констатациите на административните органи визират различен момент – м. май 2005г., през който вече са били налице пукнатини, правещи тези съоръжения застрашени от самосрутване. Няма данни да са изпълнени предписанията на органите на Община-Дупница досежно укрепването на ската вътре в терена на собствения на ищцата имот. Освен това не е установена конкретно стойността на разрушените подпорни стени. Оценката на експертите определя евентуални разходи за възстановяване на стените, а не стойността на използвани действително материали, каквато е претенцията – за претърпени вреди като стойност и вложен труд и материали.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът И. К. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Счита, че същественият материалноправен въпрос за причинната връзка между действията на ответника и срутването на подпорните стени е решен в противоречие със съдебната практика, тъй като не са изследвани всички предпоставки за възникване отговорността от непозволено увреждане – липсват мотиви за действията на ответника и извод за тяхната евентуална противоправност, не е изследвана вината с оглед представените документи. В противоречие с практиката на ВКС според жалбоподателката е решен и процесуалноправният въпрос за доказателствената тежест за доказването на претендираните вреди. Прилага решение № 137/15.01.1963г. по гр.д. № 1562/62г. на ВС, І г.о., решение № 205/14.02.1974г. по гр.д. № 2388/73г. ВС, І г.о., решение № 216/04.03.1985г. по гр.д. № 43/85г. ВС, ІV г.о. и др. В първите две от посочените решения ВС е направил разграничение между отговорността по чл. 45 и чл. 50 ЗЗД и се е произнесъл относно задължението на съда да изследва причинната връзка за настъпването на вредите като изясни при каква обстановка е настъпила вредата, за да може да се установи дали тя е резултат на противоправно виновно поведение на дадено лице. В последното решение ВС е изложил мотиви относно задължението на собственик на съседен имот да прекрати или ограничи действията си до такъв размер, че да не създава пречки, по-големи от обикновените за ползването на съседния имот.
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за необходимостта от изследване на причинната връзка между действията на ответника и причинената вреда при иск по чл. 45 ЗЗД, като се обсъдят обстоятелствата, при които е станало срутването на земни маси в имота на жалбоподателката.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 15.06.2009г. по в.гр.д. № 109/2009г.
Указва на жалбоподателката И. К. И. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 103,16 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: