О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
София 17.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 472/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Х. А., С. С. С. и М. С. С., тримата от гр. Р., приподписана от пълномощника им адв. Т, срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 272 от 21.12.2009г. по в.гр.д. № 566/2009г., с което е отменено частично решението на Радомирския районен съд, № 135 от 26.06.2009г. по гр.д. № 868/2008г. и вместо това с въззивното решение е уважен предявеният от Б. И. Д., С. К. К., Н. Р. А. и Ю. А. К. против Т. Х. А., С. С. С. и М. С. С. иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответниците присъдените суми за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател поради плащане на обезщетенията.
Ответниците по касация Б. И. Д., С. К. К., Н. Р. А. и Ю. А. К. в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска въззивният съд е приел, че плащането на суми за обезщетение по чл. 200 КТ следва да бъде зачетено при преценка за дължимостта на обезщетенията, дължими от преките причинители на вредата за същите вреди от трудова злополука. Това е така, защото макар и присъдени на друго правно основание, те обезщетяват едни и същи вреди, а именно неимуществените вреди, причинени на ответниците Т. Х. А., С. С. С. и М. С. С. от смъртта на С. А. – съпруг на първата от тях и баща на останалите двама ответници. Приел е, че ответниците могат да претендират обезщетение на различни правни основания както от преките причинители, така и от работодателя, но е недопустимо да се претендира няколкократно обезщетение на едни и същи вреди от различните задължени лица.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторите молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК поради решаването на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като възпроизвеждат оплакванията в касационната жалба за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението. От т. 5 на изложението може да извлече и квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК материалноправният въпрос дали отговорността на работодателя по чл. 200 КТ изключва деликтната отговорност на прекия причинител на вредата. Към изложението са приложени решение № 143/1990г. ІІІ г.о. ВС и ТР № 45/1990г. ОСГК на ВС.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания материалноправен въпрос, тъй като същият е решен от въззивния съд в съответствие със задължителна съдебна практика. С ППВС № 7/1958г. е прието, че пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата, или по избор срещу един от тях. В съответствие с даденото разрешение въззивният съд е приел, че макар и присъдени на различно правно основание, сумите обезщетяват едни и същи вреди, поради което е недопустимо събирането им в двоен размер.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 272 от 21.12.2009г. по в.гр.д. № 566/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: