О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1143
София, 24.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1109/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищцата Р. Г. Г. от гр. К. чрез пълномощника си адв. П обжалва въззивно решение № 61 от 25.02.2009г. по в.гр.д. № 2/2009г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с което е оставено в сила решение № 402 от 26.08.2008г. по гр.д. № 2379/2007г. на Казанлъшкия районен съд в частта, с която е отхвърлен до пълния му размер от 25 000 лв. искът й по чл. 200 КТ за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука.
Ответникът „България-К” АД гр. К. чрез пълномощника си адв. А обжалва същото решение в частта, с която искът по чл. 200 КТ е уважен за сумата 10 000 лв.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука въззивният съд е приел, че по време на извършваната работата като началник смяна в ответното дружество, на 30.12.2004г. ищцата се подхлъзнала и получила увреждане на глезена и коляното на левия крак. Въз основа заключението на съдебно-медицинска експертиза е приел, че навяхването на лявата колянна става е тежко, придружено е с разкъсване на вътрешен менискус, наложило продължително лечение и е довело до хипотрофия на бедрената мускулатура и намаляване силата на крайника при клякане и изправяне. Клиничните данни за разкъсване на предна кръстна връзка на ставата налагат пластично оперативно възстановяване на връзката. Относно механизма на трудовата злополука е приел, че ищцата е извършвала работа в кръга на служебните си задължения по сваляне на кашони с продукция за снабдяване с работа на бригадата, при което се качила на кашон, кракът й хлътнал и паднала. Не е възприел доводите на работодателя, че е допуснала груба небрежност като е стъпила върху камара от пълни и празни кашони. Приел е, че несъобразяването на това обстоятелство не може да се квалифицира като груба небрежност. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. съдът е взел предвид силните болки, които е изпитвала пострадалата както по време на злополуката, така и през периода на продължителното лечение чрез гипсова имобилизация и операция, както и болките и страданията от хипертрофията на бедрената мускулатура и намалената подвижност на ставата.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като твърдят, че относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди от трудова злополука съдебната практика е противоречива. Прилагат съдебни решения като ищцата твърди, че присъденото й обезщетение е в много по-нисък размер от обичайно присъжданото от съдилищата, а ответникът – че е много по-високо от обезщетения за сходни случаи. Освен това жалбоподателят „България-К” АД счита, че е налице противоречива съдебна практика и по въпроса за наличието на груба небрежност, в подкрепа на което прилага решение № 1327/2004г. по гр.д. № 2370/2002г. на ВКС, ІІІ г.о.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за размера на присъденото обезщетение. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид всички относими обстоятелства съобразно задължителните указания, дадени в ППВС № 4/61г. и № 4/68г. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е в зависимост от множество конкретни за всеки отделен случай обстоятелства, както и от процесуалните действия на страните. Така например описаните в решението от 28.02.2008г. по гр.д. № 919/2007г. на СГС увреждания – разкъсно-контузна рана на главата и мозъчно сътресение, счупване на дясна лъчева кост в областта на китката, счупване на външния кондил на дясна голяма пищялна кост, са многобройни и различни от увреждане на ищцата по настоящото дело, поради което не може да се прави сравнение между двата случая. Многобройни и различни от уврежданията на Р. Г. са и уврежданията, предмет на обезщетение по приложеното решение № 75/2009г. по гр.д. № 1984/2008г. на САС.
Не се констатира противоречиво решаване и на въпроса за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като фактическите обстоятелства, описани в приложеното решение № 1327/2004г. по гр.д. № 2370/2002г. на ВКС, ІІІ г.о. се различават съществено от тези по настоящото дело. В този случай работникът не е имал право да извършва поправка на дърводелската машина, за което не е имал и необходимата квалификация и умения. В настоящия случай работничката е пострадала в изпълнение на трудовите си задължения и при извършване на обичайна дейност.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 61 от 25.02.2009г. по в.гр.д. № 2/2009г. на Старозагорския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: