О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1125
София 16.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1042/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Р. С. В. от гр. С. чрез пълномощника си адв. Д. П. обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд, ІV с-в, № 84 от 12.05.2008г. по в.гр.д. № 2064/2007г. в частта, с която е отхвърлен за разликата над 12 000 лв. до пълния размер от 30 000 лв. искът му по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ срещу С. с. с. и П. на Република България.
С. а. п. обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд, І ГО, V с-в, от 21.06.2007г. по гр.д. № 1280/2005г. в частта, с която искът на Р. В. е уважен за 12 000 лв.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 2, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, /Загл. изм. ДВ бр. 30/2006г./, въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав за възникване отговорността на държавата – претърпяна от гражданин вреда, незаконно обвинение и причинна връзка между незаконните действия на ответниците и вредата. С влязла в сила на 13.01.2005г. присъда, постановена по нохд № 1840/2002г. на СГС, ищецът Р е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел пред вид болките и страданията от влошеното здравословно състояние на ищеца – продължителното стресово състояние е отключило сърдечно заболяване; уронване на доброто име в обществото, честта и достойнството му; ограничаването на личната му свобода в резултат наложената мярка за неотклонение „задържане под стража”; обстоятелството, че ищецът е бил осъждан и е бил обявен за издирване на основание наложената му мярка за неотклонение, и съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД е присъдил обезщетение в размер на 12 000 лв.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. В изложенията си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и двамата касатори молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос за определяне размера на обезщетението, който според тях се решава противоречиво от съдилищата. Прилагат съдебни решения.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставеният от касаторите въпрос е от значение за изхода на делото, но не се установява противоречивото му решаване от съдилищата. Действително с приложените решения са определени различни размери на обезщетения за неимуществени вреди, но не стойността на обезщетенията, а прилагането на различни критерии при определянето им би могло да обоснове противоречива съдебна практика. Елементите на критерия по чл. 52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди са предмет на ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г., а по прилагането на чл. 4 ЗОДОВ е постановено ТР № 3/2005г., ОСГК на ВКС, с което е прието, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид всички обстоятелства – броят е тежестта на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, причинната връзка между незаконните актове и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерии по чл. 52 ЗЗД. Съдебната практика непротиворечиво приема, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на конкретните за всеки отделен случай обстоятелства. В случая посочената задължителна съдебна практика е съобразена от въззивния съд като са обсъдени всички относими към размера на обезщетението обстоятелства по делото. Различният размер на обезщетенията по различни дела е резултат на различните обстоятелства, индивидуализиращи всеки отделен случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ІV с-в, № 84 от 12.05.2008г. по в.гр.д. № 2064/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: