О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София 12.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 205/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. И. от гр. Б., обл. Русе, подадена от пълномощника му адв. В, срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 557 от 24.10.2008г. по в.гр.д. № 575/2008г. с което е отменено решението на Русенския районен съд, № 76 от 06.06.2008г. по гр.д. № 5108/2007г. и вместо него с въззивното решение са уважени предявените от Р. Г. М., С. Г. М. и К. Л. М. срещу П. И. искове по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им Г. Г. М. , в размер на по 3 000 лв. за първите двама ищци и 4 000 лв. за третата ищца.
Ответниците по жалбата Р. Г. М. от гр. Р., С. Г. М. и К. Л. М. от гр. П., не са изразили становище.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказано виновно противоправно поведение на ответника, в резултат на което е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинило смъртта на наследодателя на ищците –, съпруг на К. М. и баща на Р. и С. М. . Приел е, че определението на съда, с което е потвърдено постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство спрямо ответника, не е задължително за гражданския съд. Съгласно чл. 222 ГПК /отм./ задължителна за гражданските съдилища по въпросите за противоправността на деянието и вината на дееца, е единствено влязлата в сила присъда на наказателния съд. Чл. 413, ал. 2 и 3 НПК разширява кръга на задължителните актове с решенията на наказателните съдилища, включително с тези за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и с определенията, с които съдът одобрява постигнато споразумение по чл. 29 НПК.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът излага съображения за наличието на критерия за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса допустимо ли е произнасяне на гражданския съд по въпроса за вината за настъпване на пътнотранспортното произшествие, при наличието на прекратено наказателно производство. Останалите доводи касаят правилността на съдебния акт.
Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения процесуалноправен въпрос, тъй като разпоредбата на чл. 222 ГПК /отм./ е ясна и се тълкува непротиворечиво от съдилищата, а освен това по този въпрос е налице и задължителна практика на ВС. С ППВС № 9/61г., изменено с ППВС № 7/87г., е указано на съдилищата, че в случаите, когато наказателният съд е оправдал подсъдимия поради това, че деянието не е престъпно, не е виновно или не се наказва, той следва да уважи гражданския иск за причинените от деянието вреди, ако са налице условията на гражданска отговорност. В настоящия случай липсва произнасяне на наказателен съд с присъда, а е налице прекратяване на досъдебното наказателно производство, който акт не е задължителен за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, по въпросите, посочени в чл. 222 ГПК /отм./. В съответствие с посочената разпоредба и съдебната практика въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е допустим, тъй като постановлението за прекратяване на наказателното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо по посочените по-горе въпроси.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 557 от 24.10.2008г. по в.гр.д. № 575/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: