О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София 25.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 354/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. И. и Р. Ф. А. , двете от с. Л., общ. Доспат, подадена от пълномощника им адв. Н, срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, № 568 от 28.10.2008г. по в.гр.д. № 681/2008г. с което е отменено решението на Смолянския окръжен съд, № 12 от 15.05.2008г., постановено по гр.д. № 115/2007г., с което е уважен искът им по чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата 15 176 лв., и вместо това с въззивното решение искът е отхвърлен.
Ответниците по жалбата Ш. Д. Ч. , С. М. М., Б. М. Ю. , Арфе Д. Ю. , Р. Р. Б. и М. Р. Б. , всички от с. Л., общ. Доспат в представения писмен отговор от пълномощника им адв. Ж молят решението да се остави в сила. Претендират разноските по делото.
Решението е обжалвано в частта за разноските от Ш. Д. Ч. чрез пълномощника й адв. Ж.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване по жалбата на А. Т. И. и Р. Ф. А. Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата 15 176 лв., представляваща стойността на 2/9 ид. части от добивите, получени от ползвани от ответниците за времето от 2003г. до 2007г. десет на брой съсобствени имоти, въззивният съд е приел, че ищците не са се легитимирали като собственици на процесните имоти. Наличието на решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, признаващо правата на общия наследодател към момента на образуване на ТКЗС, не доказва факта на съсобственост за исковия период. Това решение е само основание за ОСЗГ да се произнесе по няколкото заявления, изхождащи от различни лица, с предмет едни и същи земеделски земи. При това произнасяне ще следва да се постанови акт, възстановяващ собствеността на името на общия наследодател, респективно отказващ това право на останалите лица, претендиращи същите имоти. По делото не е представено позитивно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ в полза на общия наследодател за описаните в исковата молба имоти и липсата на такова решение се признава от пълномощника на ищците. По тези съображения въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 30, ал. 3 ЗС.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Молят ВКС да допусне касационно обжалване на въззивното решение по материалноправният въпрос – иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата, а именно от първоинстанционния и въззивния съд по настоящото дело. Позовават се на решение № 1* от 13.12.1984г. по гр.д. № 833/84г. на ВКС, І г.о. с което е прието, че когато съсобственик получава ползите от общата вещ несъразмерно с частта си, той дължи обезщетение на другите съсобственици съобразно дяловете им и без писмена покана.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради следните съображения:
Посочването на предмета на делото не осъществява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК да се посочи конкретен, съществен за решаването на настоящия спор материалноправен въпрос. В случая искът не е отхвърлен поради липса на покана за заплащане на част от добивите от имотите, поради което посочената от жалбоподателите съдебна практика не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е основание за допускане на касационно обжалване и различното решаване на спора от двете инстанции по настоящото дело, тъй като противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице при решаване на спор със сила на пресъдено нещо. Само влезлите в сила решения при някоя от хипотезите на чл. 296 ГПК, се ползват със сила на пресъдено нещо и формират съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд. На ответницата по жалбата Ш. Д. следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 2 000 лв.
По жалбата на Ш. Д. Ч.
Касационната жалба е с предмет размера на присъдените с въззивното решение разноски. Поради отпадане на възможността за отделно обжалване на решението в частта за разноските по новия ГПК, процесуалният ред за защита срещу решението в тази част е този по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното касационната жалба на Ш. Д. Ч. следва да се изпрати за разглеждане от въззивния съд по реда на чл. 248 ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, № 568 от 28.10.2008г. по в.гр.д. № 681/2008г.
ОСЪЖДА А. Т. И. и Р. Ф. А. , двете от с. Л., общ. Доспат, да заплатят на Ш. Д. Ч. от с. Л. сумата 2 000 лв. разноски по делото.
ВРЪЩА делото заедно с жалбата на Ш. Д. Ч. № 5564/03.12.2008г. срещу въззивното решение в частта за разноските, за разглеждането й от Пловдивския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: