О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
София 09.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 3 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 987/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. гимназия по кожарство, облекло и химични технологии „Марийка и Маринчо Караконови” от гр. Л., подадена от пълномощника адв. В. Г. , срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, № 92 от 08.04.2009г. по в.гр.д. № 47/2009г. с което е отменено решение № 667 от 25.11.2008г. по гр.д. № 912/2008г. на Ловешкия районен съд и вместо него с въззивното решение са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на А. Т. В..
Ответникът по жалбата А. Т. В. от гр. Л. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. П моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че не е осъществено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – спиране на работата за повече от 15 работни дни. Спирането на работата представлява временно преустановяване на дейността на предприятието или на отделна негова структура поради организационно-технически причини, продължило повече от 15 работни дни. Безспорно интензивното натоварване на изпълняваната от А. В. длъжност „огняр” е през зимния период, когато училищната сграда се отоплява. Това обаче е било известно още при сключването на трудовия договор и такава е била ритмичността на работата на ищеца. През останалото време ищецът освен поддръжката на отоплителната инсталация е изпълнявал и други трудови функции, както и заместване на отсъстващи работници. Действително ищецът не е работил през периода след отоплителния сезон, обявен от работодателя персонално за негов престой, но това негово състояние не е свързано с преустановяване на дейността поради организационно-технически, икономически или др. причини, а е наложено с разпореждането на работодателя уволненият работник да не се явява на работа. Действайки по този начин работодателят не се е стремил да осъществи състава на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ по отношение на останалите работници и служители през периода на ваканциите, а само по отношение на ищеца, чиято длъжност е била премахната, а функцията й възложена на друг работник /техник/, видно от щатните разписания от м. 09. и 10.2008г. По този начин работодателят е заобиколил разпоредби на закона, свързани с приложението на друго правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, както и съблюдаване на предпоставките за законно уволнение, предвидени в тях.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса при какви обстоятелства се счита, че работникът или служителят е в престой по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ и намира ли се в такъв престой огнярят извън отоплителния сезон, който въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по така формулирания въпрос. Относно това при какви обстоятелства се счита, че работникът или служителят е в престой по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ са постановени множество решения на ВКС, с който е прието, че спирането на работата може да е настъпило както за цялото предприятие, така и за отделно негово звено; че бездействието на работника или служителя през време на спирането на работата трябва да се дължи на заповядания престой, а не на други причини – например ползване на отпуск; че престоят трябва да е реален, т.е. работникът или служителят да не е изпълнявал трудовите си функции вследствие спиране на работата поради организационни, технологични, икономически и други причини. Отговорът на въпроса за състоянието на престой на огняря се съдържа в изложеното по-горе относно съществените елементи на престоя на работниците и служителите. В случая престоят не е поради изброените причини, а поради характера на трудовата функция, който е бил известен на страните по делото – на работодателя със създаването на длъжността и на работника с подписването на трудовия договор. По-малката ангажираност на огняря през летния сезон не е в резултат на настъпили организационни, икономически, технологични или други причини, характерни за спирането на работата по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, и обуславящи правото на работодателя да прекрати трудовия договор поради неясната перспектива за възобновяване на работата в предишния й обем.
За пълнота следва да се отбележи, че е налице съдебна практика и по въпроса за състоянието на престой само на отделен работник или служител. ВКС е имал случай да се произнесе по законността на уволнение при обявен от работодателя персонален престой. Така например с решение № 835 от 22.08.2005г. по гр.д. № 373/2003г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че не може да се спре от работа определен работник, който след изтичане на срока по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ да бъде уволнен. Също така в решение № 39 от 20.01.2006г. по гр.д. № 1805/2003г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че издаването от страна на работодателя на акт, с който се постановява персонално служителят да бъде в престой поради извършващ се ремонт, не е достатъчно, за да се приеме, че трудовото правоотношение може да бъде прекратено законосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, № 92 от 08.04.2009г. по в.гр.д. № 47/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: