О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София 11.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1826/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. М. от гр. В., подадена от пълномощника й адв. О, срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 662 от 19.05.2009г. по в.гр.д. № 48/2008г. с което е отменено решението на Варненския районен съд от 09.03.2005г. по гр.д. № 4461/2004г. с което е отхвърлен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на М. Н. К. против Р. Х. М. и с въззивното решение искът е уважен като е обявен за окончателен сключеният между страните предварителен договор, с който Р. Х. се е задължила да продаде на М. Н. подробно описания в решението недвижим имот.
Ответникът по касация М. Н. К. от гр. В. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска за обявяване за окончателен на сключения между Р като продавач и М. Н. като купувач предварителен договор за продажба на апартамент в гр. В., въззивният съд е приел, че са налице всички законови предпоставки. Приел е, че неизправна страна по договора е продавачката, която не се е явила в посочения от купувача ден и час в кантората на нотариуса за извършване на сделката. В предварителния договор страните са уговорили сключването на окончателния договор да стане не по-късно от 30.10.2004г., но тъй като датите 30 и 31.10.2004г. са почивни дни, на 01.11.2004г. купувачът е изпратил телеграма на продавачката да се яви на същата дата в кантората на нотариус Ш. в 17.00ч., където да получи остатъка от уговорената цена и да се изповяда сделката. Р. Х. не се е явила, а на следващия ден – 02.11.2004г. дарила апартамента на дъщеря си. С влязло в сила съдебно решение по иск по чл. 135 ЗЗД договорът за дарение е обявен за недействителен по отношение на М. Н. , с което е изпълнено и изискването продавачът да е собственик на имота.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът на Р. Х. М. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, но не е формулирала конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, от значение за делото, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдържанието на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване приповтаря оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението. Прилага съдебни решения, в които е прието, че не може да се обяви за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, ако след сключването му и преди завеждането на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД продавачът го е отчуждил, както и решение № 87/1973г. на ОСГК на ВС с което е прието, че когато срещу продавача на недвижим имот е бил предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и той е бил отхвърлен, иск на същия ищец след това по чл. 135 ЗЗД е недопустим.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените от касатора критерий за селекция на касационните жалби. Както бе посочено ксаторът не е формулирал процесуалноправен или материалноправен въпрос, от значение за делото, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Представените съдебни решения не установяват противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за основателността на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Към момента на постановяване на въззивното решение, с влязло в сила решение по иск по чл. 135 ЗЗД отчуждителната сделка е обявена за недействителен по отношение на М. Н. , поради което правилно в съответствие със закона и съдебната практика съдът е приел, че продавачът е собственик на имота. Приложеното решение № 87/1973г. на ОСГК на ВС е неотносимо към настоящия спор поради различната фактическа обстановка. То касае допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД, който спор в случая е решен с влязло в сила решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 662 от 19.05.2009г. по в.гр.д. № 48/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: