О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1373
София 11.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1303/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба А. Д. В. от гр. Б., подадена от пълномощника му адв. М. И. , срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № 92 от 09.06.2009г. по в.гр.д. № 226/2009г. с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени от А. В. срещу „Л” АД.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че е установено описаното в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушение на трудовата дисциплина и наложеното наказание съответства на извършеното нарушение. Видно от съставения протокол от 07.08.2008г. – 18.35 часа, на КПП № 2 на ответното дружество, Комисия на Агенция „Л” АД, натоварена с охрана на обектите, служителите и имуществото на ответното дружество, е констатирала, че при идване на работа ищецът В се намира в нетрезво състояние след употреба на алкохол. При извършената проба с Дрегер 7410 е отчетено показание 2.64 промила. При покана за вземане на кръвна проба В. е отказал. От показанията на разпитани по делото свидетели се установява, че и видимо ищецът е бил в нетрезво състояние – бил е с разпуснат външен вид, силно зачервен и с ясно доловим дъх на алкохол, погледа и движенията му са били на човек, употребил алкохол. Въз основа на тези доказателства и назначената съдебна експертиза относно изправността на апарата, съдът е приел, че уволненият служител се е намирал в състояние след употреба на алкохол, негоден за изпълнение на трудовите си задължения, което съставлява нарушение на трудовите задължения по чл. 187, т. 2 КТ. Предвид изпълняваната от ищеца трудова функция „старши оператор в инсталация „А” в потенциалноопасна от аварии трудова среда, съдът е приел, че наложеното наказание „дисциплинарно уволнение” съответства на тежестта на нарушението.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. А. В. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и по материалноправния въпрос за задължението съгласно чл. 189, ал. 1 КТ да прецени съответствието на наложеното наказание на извършеното нарушение на трудовите задължения. Прилага съдебни решения, в които в производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ ВКС е извършил контрол за обосноваността на съдебни актове на въззивния съд, както и решения на ВКС, с които е прието, че при оспорване на дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение на наложеното дисциплинарно наказание.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1, тъй като не се сочи задължителна съдебна практика.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не се констатира твърдяното противоречиво решаване на поставените в изложението въпроси. Формулираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос сочи на оплакване за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, което е основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК на въззивно решение, но не е критерии за допускане на касационно обжалване. По поставения материалноправен въпрос не се констатира противоречиво прилагането на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. Така както е прието и в приложените решения на ВКС, въззивният съд е приел, че следва да извърши преценка за правилното прилагане на чл. 189, ал. 1 КТ и е изложил подробни съображения за съответствие на наложеното наказание на извършеното нарушение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № 92 от 09.06.2009г. по в.гр.д. № 226/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: