О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София 27.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 301/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Г. и А. А. Г. със съгласието на майка си М, първата от тях с юридическа правоспособност, а вторият чрез пълномощника си адв. Т, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV Б с-в, от 12.03.2009г. по в.гр.д. № 350/2006г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 27 с-в, без дата, по гр.д. № 13263/2003г., с което е отхвърлен предявеният от М. и А. Г. против Л. С. Г. иск за установяване нищожност на дарението на 1/6 ид. част от подробно описания в решението недвижим имот, поради липса на съгласие.
Ответникът по касация Л. С. Г. от гр. С. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е приел, че не е налице нищожност поради липса на съгласие, тъй като упълномощаването е породило правни последици, поради което и извършеното от пълномощника на дарителя дарение на 1/6 ид. част от недвижимия имот е сключено при валидно волеизявление от дарителя и също е породил целените правни последици. Въззивният съд е разграничил хипотезите на чл. 26, ал. 2 ЗЗД и на чл. 31, ал. 1 ЗЗД като е приел, че първата от тях – нищожност на договорите поради липса на съгласие е налице при пълна липса на валидно съгласие за сключването на сделката, а неразбирането на свойството и значението на постъпките е основание за унищожаемост по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Макар и в предмета на въззивното производство да не е иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, не е доказана неспособност за разбиране и ръководство на действията у дарителя към момента на подписването на пълномощното, а и иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка би бил погасен по давност, за което ответникът е направил изрично възражение. По тези съображения, тъй като упълномощаването е породило правни последици, договорът за дарение също е действителен.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторите моят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по материалноправните въпроси „дали сделката е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД или унищожаема по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД” и „дали заболяването на дарителя е повлияло на волята му, за да отсъства валидно съгласие за упълномощаване”, които според тях са решени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, а същевременно са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението са посочени няколко решения на ВКС, но от тях е приложено само решение № 96/2002г. по гр.д. № 381/2001г. ІV г.о. ВКС с което е прието, че липсата на съгласие е основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на договора, тъй като при изповядване на сделката не е имало съгласие на продавачите – те не са упълномощавали прехвърлителя да прехвърли собствеността на апартамента им.
Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд поради следните съображения:
Първият от поставените от касаторите въпроси е от значение за решаването на делото, но не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Напротив, изложените от съда правни изводи са в пълно съгласие с практиката на ВКС, изразена и в приложеното решение, че нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице при пълна липса на изразена воля за сключване на договора. В случая ищецът, починал в хода на съдебното производство и заместен от касаторите, е въвел фактически обстоятелства, че към момента на сключване на упълномощителната сделка е бил в състояние на алкохолно опиване, правилно квалифицирани от съда като твърдение за липса на възможност да разбира и ръководи действията си – чл. 31, ал. 1 ЗЗД. И въпреки, че в исковата молба не е заявено искане за унищожаване на упълномощителната сделка, съдът е разгледал в мотивите си доводите на жалбоподателите в тази насока, след което се е произнесъл по иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД относно дарението.
Вторият формулиран от касаторите въпрос касае обосноваността на съдебния акт и поради това не съставлява материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС тълкуване на чл. 280, ал. 1 ГПК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата вола на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства.
На ответника по касация Л. С. Г. следва да се присъдят разноските по делото в размер на 500 лв. за адвокатска защита пред настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV Б с-в, от 12.03.2009г. по в.гр.д. № 350/2006г.
ОСЪЖДА М. А. Г., ЕГН **********, от гр. С., и А. А. Г. , ЕГН **********, от гр. С., действащ със съгласието на майка си М, да заплатят на Л. С. Г. от гр. С., ЕГН **********, сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: