О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1546
София 28.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1540/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Д. от гр. Л., подадена от пълномощника му адв. Й, срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, № 140 от 28.05.2009г. по в.гр.д. № 150/2009г. с което е оставено в сила решение № 104 от 30.12.2008г. по гр.д. № 10/2008г. на Луковитския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът му против Е. „Младост-79 К. К. А. С. ” гр. Л. за присъждане на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД наем за ползване на помещение, подробно описано в решението, за разликата над 1132,97лв. до пълния размер 2500 лв. и за мораторна лихва за разликата над 426,36 лв. до предявения размер 500 лв.
Ответникът А. П. С. , упражняващ търговска дейност като Е. „Младост-79- К. К. А. С. ” гр. Л., не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че претендираното обезщетение се дължи на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД – след прекратяване на договора за наем на помещението и независимо от противопоставянето на наемодателя, наемателят е продължил да ползва вещта. По силата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД отношенията между страните по делото продължават да се уреждат от същия договор. Наемателят, макар и да е лишен от правно основание да ползва вещта, е длъжен да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения договор за наем, заедно с обезщетение за ползването. Процесният имот се използва за извършване на търговска дейност, поради което обезщетението за ползването е съизмеримо с размера на средния пазарен наем на такова помещение за процесния период. Обезщетението съдът е определил въз основа заключението на тройна съдебно-икономическа експертиза, изслушана в първоинстанционното производство.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Д. Н. Д. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради необоснованост на изводите на съда относно стойността на средната пазарна наемна цена. Като процесуално нарушение сочи отказа на въззивната инстанция да допусне изменение на размера на претендираната законна лихва, което ВКС приема за искане за допускане на касационно обжалване и по процесуалноправния въпрос за изменението на иска за лихва за минало време. Прилага решение № 221/99г. на ВКС, 5-чл. с-в, с което е прието, че искането за присъждане на законна лихва за периода след предявяването на иска, може да се направи и устно в съдебно заседание във всяко положение на делото, включително и пред второинстанционния съд.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос за обосноваността на въззивното решение. Материалноправните и процесуалноправните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът касае обосноваността на съдебния акт и съставлява основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касационно обжалване, но не е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Приложеното решение № 221/99г. на ВКС, 5-чл. с-в не обосновава противоречива съдебна практика по въпроса за изменението на иска по чл. 86 ЗЗД , тъй като има за предмет не лихвата по чл. 86 ЗЗД, а лихвата след предявяването на иска. В случая с исковата молба е заявена претенция както по чл. 86 ЗЗД, така и искане за присъждане на законната лихва след предявяването на иска. В с.з. на 28.04.2009г. въззивният съд е оставил без уважение искането за увеличаване на размера на претендираната лихва за минало време на 669,07 лв. Освен, че не е налице твърдяното противоречие, това процесуално действие на съда не се е отразило на резултата по делото, тъй като претенцията по чл. 86 ЗЗД е приета за основателна за по-нисък от предявения размер от 500 лв. Следователно поставеният от касатора въпрос не е и от значение за изхода по делото
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, № 140 от 28.05.2009г. по в.гр.д. № 150/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: