О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София 16.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 52/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. Л. от гр. С.,, подадена от пълномощника му адв. А, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. с-в, № 1* от 09.10.2009г. по в.гр.д. № 1644/2009., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, V гр. с-в, № 905 от 09.04.2009г. по гр.д. № 1356/2008г. с което е отхвърлен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от Б. Л. против Й. Х. Д..
Ответникът по касация Й. Х. Д. от с. Р., обл. Пловдив не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от Б. Л. против Й. Д. , въззивният съд е приел, че ищецът е неизправна страна по предварителния договор. Приел е, че Б. Л. не се е явил в кантората на нотариуса на 22.02.2008г., когато е следвало да се сключи окончателния договор, не установява възможността и готовността си да плати на тази дата остатъка от продажната цена, а на 28.02.2008г. неговият представител уведомява продавачите, сред които и ответника, че сделка няма да има. Явно демонстрираната воля на купувача, че се отказва от предварителния договор, дава право на продавача да развали облигационната връзка, което същият е сторил с представения по делото отговор. По изложените съображения съдът е приел, че ищецът-купувач по предварителния договор като неизправна страна не разполага с правото да иска обявяването на договора за окончателен.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът на Б. Л. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по процесуалноправните въпрос за прилагането на чл. 269 ГПК и относно възможността да се установи съществуването на данъчна оценка и кадастрална скица със свидетелски показания, и по материалноправния въпрос за изправността на купувача по договора, чието единствено неизпълнение е неявяването му на 22.02.2008г., но според касатора то е санирано с предявяването на иска. Прилага ТР № 1/04.01.2001г. ВКС и ТР № 1/17.07.2001г. ВКС, решение № 228/2002г. ВКС, V г.о. относно неустойката за изпълнение на парично задължение; решение № 166/2003г. ВКС, ІІ г.о. с което е прието, че предварителният договор за продажба на недвижим имот не се счита за развален с едностранно изявление на продавача, ако купувачът е изпълнил своето задължение; решение № 722/2008г. ВКС, ІІ г.о. ТК с което е прието, че кредиторът е в забава ако неоправдано не приеме предложеното от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задълженията си; решение № 19/79г. ВС, І г.о. по прилагането на чл. 133, ал. 2 ГПК /отм./.
ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Към настоящия момент е налице съдебна практика на ВКС по прилагането на чл. 269 ГПК с която се приема, че по правилността на първоинстанционното решение въззивният съд следва да се произнесе в рамките на заявеното във въззивната жалба. Разпоредбата е приложена от въззивния съд в точния й смисъл, съгласно посочената практика. Доводите във въззивната жалба се отнасят до изправността на ищеца – купувач по предварителния договор и неизправността ответника – продавач. В тези предметни рамки е и произнасянето на въззивния съд. Към настоящия момент ВКС намира разпоредбата на чл. 269 ГПК за достатъчно ясна, поради което по този въпрос не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът за доказателствените средства, с които може да се установи представянето от ответника на удостоверение за данъчна оценка и кадастрална скица не е от решаващо значение за изхода на делото, тъй като решаващият мотив на съда за отхвърляне на иска е неизправност на купувача. Не се констатира и противоречиво решаване на въпроса с въззивното решение и приложеното решение № 19/79г. ВС, І г.о., с което е прието, че разпоредбите на чл. 133, ал. 1, б. „в” и чл. 133, ал. 2 ГПК /отм./ не намират приложение в случаите, когато съгласно сключен между страните договор се изисква съставяне на документ.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос за изправността на купувача по договора касае обосноваността на съдебния акт. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да са от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – ТР № 1/2009г., ОСГК и ТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. с-в, № 1* от 09.10.2009г. по в.гр.д. № 1644/2009.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: