О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1467
София 03.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 910/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т”, подадена от пълномощника адв. К, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІV-В с-в, от 16.02.2009г. по в.гр.д. № 327/2006г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, ІІ ГК, 79 с-в, от 07.11.2005г. по гр.д. № 263/2004г., с което са уважени предявените от В. Д. А. срещу на „Т” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по жалбата В. Д. А. от гр. С. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. К моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да постанови въззивното решение съдът е приел, че работодателят не е установил ищецът В да е подал молба-предизвестие за прекратяване на трудовия договор на 31.07.2003г. Твърденията на ищеца са, че се касае за стара молба, запазена от служители на ответника. Тъй като на молбата В. Д. не е поставил дата, това обстоятелство е изследвано от съда въз основа на изслушани по делото експертизи и представени писмени доказателства. Въз основа на записванията в присъствената книга на банката за 31.07.2003г. съдът е приел, че ищецът е дошъл на работа в 8,30 ч., излязъл е в 12,37 ч., върнал се е в 13,35 ч. и си е тръгнал около 14 часа. Според входящия регистър ищецът е депозирал болничния си лист преди 12,26 ч., а след като си е тръгнал неустановено по делото лице е отразило в същия регистър заявлението му за прекратяване на трудовия договор, като е отразило повторно и болничния лист, без да съобрази, че ищецът сам вече го е регистрирал. По тези съображения съдът е приел, че прекратяването на трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ е незаконно.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът „Т”се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: от кой момент се прекратява трудовия договор на работника, отправил писмено предизвестие; доказателствената стойност на копие от документ, който при съпоставка по чл. 101 ГПК /отм./ има различия, но това не е обсъдено в съдебния акт; относно преценката на свидетелски показания съгласно чл. 136 ГПК /отм./; съдържанието на понятието „пълно и главно доказване”; относно съдържанието на понятието „обсъждане на доказателствата”; относно срока и основанието за заплащане на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В изложението са цитирани решения, които не са представени. Не са изложени съображения по всеки от поставените въпроси на кое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК се иска допускане на касационно обжалване, освен по въпроса за преценката на свидетелски показания съгласно чл. 136 ГПК /отм./, по който касаторът се позовава на противоречие с анализирана в изложението съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е посочена задължителна съдебна практика по формулираните от жалбоподателя въпроси, нито са изложени доводи в тази насока, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са представени влезли в сила съдебни актове, които да обосноват противоречива съдебна практика. Въпросът за прилагането на чл. 136 ГПК /отм./ не е от съществено значение за изхода на делото предвид решаващите мотиви на съда, основани на заключението на вещо лице относно записванията във входящия регистър. Нито един от въпросите не се включва и в критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ – решението на касационния съд да допринесе за еднообразното тълкуване на закона поради непълнота или неяснота на правните норми, с което би съдействал за развитието на правото. По поставения въпрос за момента за прекратяване на трудовия договор на работник, отправил писмено предизвестие, ясен отговор дава разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, по прилагането на която не се констатира противоречива съдебна практика, нито са налице предпоставки за промяната й. Срокът и основанието за заплащане на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ са посочени в цитираните разпоредби и по този въпрос също не се налага промяна на утвърдената съдебна практика. Част от въпросите касаят обосноваността на съдебния акт, което не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. Ответникът е представил доказателства за направени разноски по производството, но не е направил искане за присъждането им, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК разноски не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІV-В с-в, от 16.02.2009г. по в.гр.д. № 327/2006г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: