ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1450
София, 18. декември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5021 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1057/12.06.2015 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2620/2014, с което е обезсилено решение № 1746/25.04.2014 на Пловдивския районен съд по гр. д. № 20341/2012 и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 422 ГПК за заплащане на неплатена цена по договор за наем по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
Недоволни от решението са касаторите Д. Н. К. и К. Г. С., представлявани от адв. Ю. Р. от ПАК, които го обжалват в срок, като считат, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания и възражения в обхвата, очертан от въззивната жалба, за служебните задължения на съда по предявен иск за присъждане на левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута и за правомощията на въззивния съд да обезсили първоинстанционно решение поради неизпълнението на тези задължения, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] (в несъстоятелност), представляван от адв. Г. К. от САК я оспорва, като неоснователна и счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са обусловили изхода на делото, а обжалваното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Претендира направените за касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са сключили договор за наем на два недвижими имота, съгласно който са определили първоначална наемна цена за квадратен метър в размер на 0,255 евро, а след прекарване на ток и вода в имотите – 0,511 евро. За заплащане, при условията на солидарност, на неплатена наемна цена в размер на 12 наемни вноски за сумата 41.538, 74 лева срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Съдът е приел, че производството по предявения иск по чл. 422 ГПК е недопустимо на две основания, тъй като с първоинстанционното решение съдът е разделил вземането поотделно за всеки от ищците съобразно квотите им в съсобствеността, но рамката на процеса е очертана в заповедното производство и е недопустимо в исковия процес да се различават претенцията и страните. Освен това, въззивният съд е приел, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение е недопустима с посочването само на левовата равностойност на претендираната сума, а договорът за наем е бил сключен в евро, като се е позовал на Тълкувателно решение № 4/2014 от 29.04.2015 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. дело № 4/2014.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като последните два въпроса обуславят решението и са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1057/12.06.2015 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2620/2014.
Указва на касаторите Д. Н. К. и К. Г. С. и им предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесат по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 776,67 лева като представят документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.