Определение №259 от 40318 по ч.пр. дело №272/272 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№  259
                                    София  20.05.2010 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 май две хиляди и десета година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова
                                                   Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 272/2010 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. К. от гр. К., подадена от пълномощника й адв. Н. Г. , срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, ІІ гр. с-в, № 280 от 14.10.2009г. по в.гр.д. № 314/2009г., с което е оставено в сила решението на Казанлъшкия районен съд, № 135 от 25.02.2009г. по гр.д. № 138/2008г. в частта, с която е признато за установено, че сключеният с нот. акт № 170/83г. договор за покупко-продажба на подробно описания в решението недвижим имот е нищожен като привиден, и е признато за установено по отношение на Д. Д. К. и М. М. К. , че Д. Х. К. е собственик на същия имот на основание давностно владение.
Ответникът по касация Д. Х. К. от с. Д. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Ответникът Д. Д. К. от гр. К. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С представеното изложение на основанията по чл. 290, ал. 1 ГПК М. М. моли да се допусне касационно обжалване поради недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявен иск и поради разрешаването на същия спор със сила на пресъдено нещо по гр.д. № 1387/2006г. на Казанлъшкия районен съд.
Твърдените от касатора обстоятелства, обосноваващи недопустимост на съдебния акт, не се установяват от данните по делото. Не е налице идентичност на страните и предмета по настоящото дело и по гр.д. № 1387/2006г. на КРС, което е спряно до решаване на спора по настоящото дело. Предмет на посоченото дело е иск за делба на съсобствен имот, бивша съпружеска имуществена общност, между М, по което е предявен от Д. К. инцидентен установителен иск, че имотът, предмет и на настоящото дело, не е съпружеска имуществена общност.
Не е налице и произнасяне на въззивния съд по непредявен иск, както се твърди от касатора. По установителния иск за собственост, предявен от Д. К. против М. и Д. К. , правилно е постановен диспозитив за установяване на това обстоятелство по отношение на ответниците.
Изложението не съдържа други процесуалноправни или материалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд. На ответника по касация Д. К. следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 500 лв.
Водим от горното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, ІІ гр. с-в, № 280 от 14.10.2009г. по в.гр.д. № 314/2009г.
ОСЪЖДА М. М. К. от гр. К. да заплати на Д. Х. К. от с. Д. сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:
 

Scroll to Top