Определение №148 от по гр. дело №1782/1782 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№  148
                                      София  11.02.2010г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 2 февруари две хиляди и десета година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова
                                                    Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1782/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. В. от с. Л., Община Н., подадена от пълномощника му адв. С, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ В с-в, от 11.05.2009г. по в.гр.д. № 2704/2008г. с което е отменено решението на Софийски районен съд, 78 с-в от 18.06.2008г. по гр.д. № 777/2008г. и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от Г. В. против Столично управление „Социално осигуряване” иск за установяване на трудов стаж по реда на чл. 1, ал. 2 УУТССР.
Ответникът по касация Столично управление „Социално осигуряване” не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, тъй като полученото на 14.05.2009г. от съседка съобщение за въззивното решение заедно с копие от решението погрешно е изпратено на адреса на Г. В. в гр. С., а не на посочения от него с молбата от 18.03.2009г.нов адрес – с. Л., Община Н., и въпреки разпореждането на съда от 28.03.2009г. върху същата молба съобщенията да се изпращат на посочения адрес. Предмет на жалбата е подлежащо на обжалване съдебно решение поради което касационната жалба е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска за установяване на трудов стаж за периода от 01.07.1991г. до 31.12.1995г. в „Р” ООД – София, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал с допустими доказателствени средства твърдените обстоятелства. Представените по делото писмени доказателства не установяват Г. В. да е работил по трудово правоотношение в посоченото по-горе дружество с произтичащите от това последици във връзка с общественото осигуряване. Представеното по делото удостоверение УП-3 не е съставено по надлежния ред, поради което няма доказателствена стойност относно отразените в него обстоятелства. То не изхожда от работодателя, тъй като не е подписано от лице, разполагащо с представителна власт по отношение на дружеството, нито е издадено по време на полагане на трудовия стаж, а е съставено на 10.12.2005г. Представеният пропуск също не е съставен от предприятието, където се твърди да е положен труд, няма достатъчна достоверност относно датата на съставянето му, а освен това отразените в него обстоятелства не се подкрепят от други доказателства. Обратно, в представения ревизионен акт за извършена ревизия за периода от 1993 – 1996г. не е констатирано в дружеството да са работили пенсионери, а не се спори и е установено, че към този момент ищецът е бил пенсионер. Съдът не е обсъждал показанията на разпитани по делото свидетели като е приел, че представените документи – УП-3 и пропуск, не съставляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 4, ал. 1 и 3 УУТССР. Съгласно посочената разпоредба документите следва да изхождат от предприятието, в което е работил ищецът, да установяват вероятността на трудовия стаж и да са съставени по време на полагане на трудовия стаж.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Г. М. В. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване по въпроса дали представените писмени доказателства съставляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 4, ал. 1 и 3 УУТССР и обосновават допустимост на гласни доказателства, който според него е решен в противоречие с ППВС № 8/63г. и ТР № 59/62г., а освен това въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. На следващо място моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за недостатъчна активност на съда при изясняване на делото от фактическа страна.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените от касатора критерии за селекция на касационните жалби. Въпросът дали представените писмени доказателства съставляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 4, ал. 1 и 3 УУТССР е решен от въззивния съд съгласно задължителните указания, дадени в ППВС № 8/63г., което по въпроса за писмените доказателства, установяващи вероятността на претендирания трудов стаж, препраща към разрешенията, дадени в ТР № 59/62г. Съгласно посоченото Постановление документите по чл. 4, ал. 3 УУТССР могат да послужат като начало на писмено доказателство, ако имат достатъчна достоверност, че са съставени по времето, когато е полаган претендираният трудов стаж. В т. 7 на посоченото Тълкувателно решение са дадени подробни указания, че за да послужи за начало на писмено доказателство за вероятността на претендирания трудов стаж, документът трябва да е съставен от учреждението, предприятието или организацията, където е работил ищецът, и да е съставен въз основа на книжа, ведомости и пр., водени от същото предприятие по времето, когато е полаган трудовия стаж. Такива писмени доказателства могат да изхождат и от други учреждения, предприятия, организации или частни работодатели, но също трябва да са издадени по времето, когато е полаган трудовия стаж. В съответствие с посочената практика въззивният съд е приел, че представените документи – УП-3 и пропуск, не съставляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 4, ал. 1 и 3 УУТССР, тъй като не изхождат от предприятието, в което е работил ищеца и не са съставени по време на полагане на претендирания трудов стаж, поради което не установяват вероятност да е полаган труд при този работодател.
При наличието на задължителна съдебна практика относно установяването на трудов стаж по съдебен ред следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос не е от значение за решаването на делото. Твърдението, че поради недостатъчна активност на съда решението е постановено при непълнота на доказателствата, не е подкрепено с конкретни данни за наличието на относими към спора доказателства, които съгласно указанията в т. 10 на ППВС № 8/63г. съдът е следвало да събере служебно. Ищецът е представил писмените доказателства, на които основава претенцията си, а относно разпита като свидетел на лицето, подписало УП-3, то по изложените от съда съображения показанията му биха били недопустими.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ В с-в, от 11.05.2009г. по в.гр.д. № 2704/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:

Scroll to Top