О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София 16.01.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 5109/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. А. от гр. В., подадена от пълномощника й адв. Д, срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 05.03.2008г. по в.гр.д. № 664/2007г. с което е отменено решението на Великопреславския районен съд от 28.06.2007г. по гр.д. № 6/2007г. и вместо това с въззивното решение е прогласена нищожността на доброволната делба от 05.02.1999г. и е допусната съдебна делба на процесните земеделски земи при делбени части за И. Н. и С. Н. по 1/4 ид. част и за В. И. 1/2 ид. част.
Ответникът И. Н. К. от гр. В. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника му адв. Ж моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата В. И. Л. от гр. С. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощниците й И. С. и адв. Х изразява становище за основателност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да постанови въззивното решение Шуменският окръжен съд е приел, че договорът за доброволна делба е нищожен поради противоречие с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, съгласно която всеки от наследниците съделители може да иска своя дял в натура или парична равностойност. Ищецът, представляван при извършването на доброволната делба от ответницата С, не е получил в дял земеделски земи, нито парично уравнение. Следователно с договора за доброволна делба е извършено дарение, за което не е спазена предвидената в чл. 18 ЗЗД нотариална форма. От откриването на наследството на 08.02.1997г. до предявяването на иска на 19.04.2006г. не е изтекла десетгодишната придобивна давност в полза на С. Н. Ответницата С. Н. не е придобила получените при делбата имоти и на основание петгодишна придобивна давност, тъй като владението въз основа на нищожна правна сделка не е добросъвестно. По тези съображения и на основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД съдът е уважил инцидентния установителен иск за прогласяване нищожността на доброволната делба и е допуснал съдебна делба на земеделските земи.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът С. Н. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Излага съображения, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, тъй като въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, в което липсва диспозитив по иска по чл. 26 ЗЗД. На следващо място излага доводи, че същественият материалноправен въпрос за приложението на петгодишната придобивна давност е решен неправилно от съда. И двата въпроса според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Прилага ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и решения № 414/05.05.2005г. по гр.д. № 1510/99г. на ВКС, ІV г.о., № 1670/21.11.2000г. по гр.д. № 791/2000г. на ВКС ІV г.о., № 304/95г. по гр.д. № 75/95г. на ВС, І г.о. и определение № 333/08.03.2006г. на ВКС, ІV Б отд.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по поставения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос, тъй като той не е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради преюдициалния характер на въпроса за нищожността на договора за доброволна делба, съдът следва да се произнесе по това правоотношение с мотивите на решението, което са сторили както първоинстанционния, така и въззивния съд. Пропускът на първоинстанционния съд да постанови диспозитив по предявения от И. Н. инцидентен установителен иск съставлява очевидна фактическа грешка, която може винаги да бъде поправена – чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, чл. 247, ал. 1 ГПК.
По съществения материалноправен въпрос за приложението на института на кратката петгодишна придобивна давност не е налице противоречива съдебна практика. Жалбоподателката се позовава на решение № 304/04.05.95г. по гр.д. № 75/95г. на ВС, І г.о. с което се изяснява съдържанието на признака „спокойно владение”. Решението е неотносимо към въпроса създава ли права на добросъвестен владелец нищожното правно основание, по който въпрос съдебната практика непротиворечиво приема възприетото от Шуменския окръжен съд становище. В този смисъл ППВС № 6/74г., т. ІІІ, решение № 1281/12.07.1995г. по гр.д. № 1442/94г. на ВС, ІV г.о., решение № 109/29.03.1999г. по гр.д. № 1129/99г. на ВКС, ІІ г.о. Поради липса на противоречива съдебна практика, непълнота или неяснота на правните норми, не е налице и критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 05.03.2008г. по в.гр.д. № 664/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: