О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София 28.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело №167/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. М. от гр. В., подадена от пълномощника му адв. А, срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, ІІІ с-в, № 1* от 24.11.2009г. по в.гр.д. № 1627/2009г. с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, № 2* от 08.07.2009г. по гр.д. № 6335/2008г. в частта:
1. С която е отхвърлен искът на Т. К. против „Градски транспорт” Е. гр. В. за присъждане на основание чл. 224, ал. 1 КТ на сумата 534,59 лв. /разликата над 468,79 лв. до 1003,38 лв./, съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2005 и 2006г. ведно със законната лихва;
2. Отхвърлен е искът на Т. К. за заплащане на основание чл. 224, ал. 1 КТ на обезщетение в размер на 1170,61 лв. за неизползван платен годишен отпуск за периода от 05.09.2006г. до 21.08.2008г.,
Ответникът по жалбата „Градски транспорт” Е. гр. В. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима в частта относно претенцията за 1170,61 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 05.09.2006г. до 21.08.2008г.
В частта, с която е отхвърлен искът на Т. К. за присъждане на основание чл. 224, ал. 1 КТ на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2005 и 2006г. за разликата над 468,79 лв. до 1003,38 лв., предвид обжалваемия интерес – 534,59 лв., и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска за сумата 1170,61 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от 05.09.2006г. до 21.08.2008г., съставляващо периода на незаконното уволнение, въззивният съд е приел, че през това време ищецът не е полагал реално труд при работодателя. Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи само за реално отработено време. Приел е, че чл. 354 КТ предвижда фикция, че времето на незаконното уволнение се счита за трудов стаж, но това не заличава факта, че не е престиран труд по трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Т. К. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса разпростира ли действието си законовата фикция по чл. 354 КТ, че за трудов стаж се признава времето, през което не е съществувало трудово правоотношение от датата на уволнението до възстановяване на работа, и върху правото на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Прилага становища на МТСП по този въпрос. Твърди, че няма практика на ВКС.
Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради наличието на задължителна съдебна практика по поставения от касатора въпрос. С решение № 948 от 21.12.2009г. по гр.д. № 3128/2008г. на ІІІ г.о. ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК за отстраняване на противоречива съдебна практика, е прието, че за периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяване на работника на предишната му работа, макар и той да се признава за трудов стаж по силата на законовата фикция на чл. 354, ал. 1 КТ, не се дължи обезщетение за платен годишен отпуск. През този период работникът реално не е престирал труд и поради това за него не възниква право на платен годишен отпуск. Правото на платен годишен отпуск е последица от работа по трудово правоотношение, то е в зависимост от характера и тежестта на работата и има за цел възстановяване на работната сила.
Даденото тълкуване на чл. 354 във вр. чл. 224, ал. 1 КТ в посоченото решение, като постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, съгласно ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 2 е задължително и се включва в обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение е постановено в същия смисъл поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, ІІІ с-в, № 1* от 24.11.2009г. в частта, с която е отхвърлен искът на Т. К. М. против „Градски транспорт” Е. гр. В. за заплащане на основание чл. 224, ал. 1 КТ на обезщетение в размер на 1170,61 лв. за неизползван платен годишен отпуск за периода от 05.09.2006г. до 21.08.2008г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Т. К. М. срещу същото решение в частта, с която е отхвърлен искът на Т. К. за присъждане на основание чл. 224, ал. 1 КТ на сумата 534,59 лв. /разликата над 468,79 лв. до 1003,38 лв./, съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2005 и 2006г. ведно със законната лихва.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението е окончателно.
Председател:
Членове: