О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1122
София, 08.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 6 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1159/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „О” Е. гр. П., подадена от пълномощника му юрисконсулт. Йорданка Г. , срещу решение № 119 от 30.03.2009г., постановено по в.гр.д. № 177/2009г. на Русенския окръжен съд, с която е оставено в сила решение № 114 от 31.10.2008г. по гр.д. № 222/2007г. на Беленския районен съд, с което е прогласена нищожност на продажбата, извършена с нот. акт № 26/2006г.
Ответницата по жалбата Т. К. П. от с. Г., община Б., обл. Русе, в представения от пълномощника й адв. Б писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД въззивният съд е приел, че пълномощното, с което е извършена покупко-продажба на земеделски земи, е било подправено чрез дописване на ищцата като упълномощител и на придобитите от нея по делба земеделски имоти. Подправката на пълномощното, липсата на упълномощително изявление от страна на ищцата и невъзникването на представителна власт у пълномощниците са безспорно установени чрез съпоставката на първоначалното пълномощно и представеното при изповядването на сделката, свидетелските показания на нотариуса и графологическата експертиза, установила неавтентичността на подписа на ищцата за упълномощител. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че продажбата е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД поради липса на съгласие. Съдът не е възприел доводите на ответника, че изводите за липса на представителна власт за сключване на сделката са направени само въз основа на графологическата експертиза, назначена в нарушение на чл. 154 ГПК /отм./. Приел е, че освен от експертизата, това обстоятелство е установено и от други писмени и гласни доказателства. Освен това правото на ищцата да иска назначаване на графологическа експертиза не е преклудирано по чл. 154, ал. 1 ГПК /отм./, тъй като оспорването на пълномощното предшества приобщаването му към доказателствата по делото като част от нотариалното дело.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателят се позова на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос за допустимостта на оспорване на представеното по делото пълномощно извън срока по чл. 154, ал. 1 ГПК /отм./, който според него е решен в противоречие с решение № 1869/20.08.1960г. по гр.д. № 4263/60г., ВС, ІІ г.о. С посоченото решение е прието, че заинтересуваната страна, която поради процесуална грешка е пропуснала да оспори истинността на един документ в заседанията, указани в чл. 154, ал. 1 ГРК /отм./, не може вече да го оспорва в това производство. Според касатора в случая ищцата е пропуснала срока за оспорване истинността на пълномощното, а съдът неправилно е основал решението си на доказателства, събрани в нарушение на чл. 154 ГПК /отм./ .
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаването на делото, но не се решава противоречи от съдилищата. Не се констатира твърдяното от жалбоподателя противоречие с посочената съдебна практика, тъй като фактическите обстоятелства по двете дела са различни. Действително пропускането на срока по чл. 154, ал. 1 ГПК /отм./ преклудира правото на страната да оспори в това производство истинността на документа. Докато е висящо производството по делото оспорването би могло да стане с отделен иск по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./, а след влизане на решението в сила – при установяване на подправката на документа с влязла в сила присъда или в производство по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./.
В случая обаче не е пропуснат срокът по чл. 154, ал. 1 ГПК /отм./ за оспорване на документа. Копие от пълномощното е представено от ищцата Т с исковата молба и в нея са изложени твърдения, че документът е подправен чрез дописване на името й като упълномощител, и на земеделските й земи, в пълномощно на брат й Б. К. Великов. В тази насока са събирани доказателства като е изискан оригиналния документ, разпитвани са свидетели. В с.з. на 25.06.2007г. ищцата чрез пълномощника си адв. Г е представила оригинала на оспореното пълномощно и отново е заявила описаните по-горе твърдения за подправка на същото. Обстоятелството, че производство по чл. 154, ал. 1 ГПК /отм./ по оспорване истинността на подписа, положен в пълномощното, е открито в следващото с.з. на 18.06.2008г. и тогава е назначена графологическа експертиза, не води до извод за пропускане на срока за оспорване истинността на документа. Оспорването е направено своевременно – още с исковата молба, и е обсъдено от касатора „О” Е. в представената на 15.05.2007г. молба от процесуалния представител на дружеството – Й. Г. , в отговор на исковата молба. Чрез заявеното изрично и недвусмислено оспорване на документа с исковата молба са осъществени предпоставките за проверка на истинността на пълномощното и е гарантирано правото на защита на ответника в производството по проверка верността на документа.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че поставеният от касатора въпрос е решен от въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК /отм./ и установената съдебна практика по тълкуването й, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд. На ответницата по касация следва да се присъдят 180 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 119 от 30.03.2009г., постановено по в.гр.д. № 177/2009г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА „О” Е. гр. С. да заплати на Т. К. П. от с. Г., община Б., обл. Русе сумата 180 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: