Определение №1144 от по гр. дело №1154/1154 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 1144
                                  София  24.09.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 септември две хиляди и девета година в състав:
              
          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова
                                                   Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1154/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Монк” ООД гр. П., подадена от пълномощника адв. А, срещу решение № 68 от 07.04.2009г., постановено по гр.д. № 49/2009г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 632 от 10.11.2008г. по гр.д. № 2867/2008г. на Пернишкия районен съд, с което „Монк” ООД е осъдено да заплати на Р. Д. Р. сумата 1125,80 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода м. юли 2007г. – м. януари 2008г. Дружеството моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали само писмената форма е условие за доказване факта на плащане на трудово възнаграждение от работодателя на работника или този факт може да се доказва с всякакви доказателствени средства, който въпрос според жалбоподателя е от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 128, т. 2 КТ в посочения по-горе размер въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал твърдяното плащане на трудовото възнаграждение на ищеца Р. Р. за периода м. юли 2007г. – м. януари 2008г. В месечните ведомости за изплащане на трудовите възнаграждения липсва подпис на работника за получени суми за посочените месеци и не са представени други доказателства за извършено плащане.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Както бе посочено по-горе жалбоподателят се позова на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали само писмената форма е условие за доказване факта на плащане на трудово възнаграждение от работодателя на работника. Изразява становище, че този факт може да се доказва с косвени доказателства – заплащане на осигурителни вноски за посочения период, липса на жалби и искания до работодателя за заплащане на трудово възнаграждение или прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, закупуване от ищеца и изплащане на кредит на стоки за бита през исковия период и др.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос, който е от значение за решаването на спора, но се решава непротиворечиво от съдилищата и не са налице предпоставки за промяна на съдебната практика. Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ по императивен начин установява начина на изплащане на трудовото възнаграждение на работниците или служителите – то следва да се извършва лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя – на негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка. Във всички изброени случаи плащането се документира по надлежния ред. Предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ за начина, по който следва да се изплаща трудовото възнаграждение, не би могло да се приеме за извършено плащане чрез индиция от посочените от жалбоподателя обстоятелства. Непротиворечиво, в съответствие с разпоредбата на чл. 133, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./, чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, съдебната практика приема, че са недопустими и свидетелски показания за установяване погасяване на тези парични задължения, установени с писмен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд.
Водим от горното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 68 от 07.04.2009г., постановено по гр.д. № 49/2009г. на Пернишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:
 

Scroll to Top