О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София 16.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 4417/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Д. , С. А. М., А. А. Д., А. К. Д. и М. К. Д., подадена от пълномощника им адв. С, срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 230 от 23.06.2008г. по в.гр.д. № 591/2007г. в частта, с която са отхвърлени исковете им по чл. 97, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника А. С. Ю., че ищците са собственици по наследство на ливада от 0,379 дка, представляваща имот № 0* по картата на землището на с. В. лъка, община Р., по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне изградената в същото място постройка и по чл. 59 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищците 55,82 лв. обезщетение за ползване на ливадата за времето от 04.07.2001г. до 04.07.2006г., а по насрещния иск е признато за установено по отношение на ищците, че А. С. Ю., М. А. Д. и А. Х. Х. са собственици по давностно владение на масивната постройка, изградена в спорното място.
Ответниците по жалбата А. С. Ю., М. А. Д. и А. Х. Х., всички от с. В. лъка, в представения по реда на чл.287, ал. 1 ГПК от пълномощника им адв. А писмен отговор молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а ако се допусне – да се остави в сила. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли иска за собственост въззивният съд е приел, че решение № 227 от 15.06.1998г. на ПК Р. , с което на наследниците на А. А. Д. е възстановено правото на собственост върху ливада от 0,379 дка в м. „Сафт ливада”, съставляваща имот № 0* по картата на землището на с. В. лъка, е нищожно като постановено от незаконен състав и материално незаконосъобразно. Решението е постановено в състав само от председател и секретар в противоречие с чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Не е налице и условието на чл. 10 ЗСПЗЗ към образуването на ТКЗС наследодателят на ищците да е бил собственик на имота. През 1949г. седемгодишният тогава наследодател на ищците А е декларирал, че притежава ливада от 0,2 дка в м. „Савтовска ливада”, придобита по наследство. Към този момент прадядо му Е. Д. е бил все още жив /умира през 1958г./, поради което съдът е приел, че към 1949г. е починал бащата на А. – А. Д. Следователно към този момент в полза на А. Д. е осъществявано владение върху ливадата от друго лице, но не е изтекъл необходимият двадесетгодишен давностен срок по чл. 34 ЗД, дори и да се присъедини владението на предишния владелец Е. Д. Не са представени доказателства, че към 1956г. е продължило владение в полза на А. Д. При това положение решението на ПК- Р. не може да се противопостави на ответника А, който не е участвал в производството по постановяването му. Насрещния иск за собственост на сградата съдът е уважил като е приел, че от 13.02.1992г. – момента на сключването на договора между наследодателя на ищците А ответниците А. С. Ю., М. А. Д. и А. Х. Х. /за преотстъпване безвъзмездно на 100 кв. м от процесната ливада/ и построяването на сградата, до 2002г. е изтекла десетгодишната придобивна давност и ответниците са станали собственици на построената в мястото сграда. Приел е, че чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ се отнася до земята, но не и до сградата.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторите се позовават на критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Излагат съображения, че въззивният съд е постановил решението в противоречие с практиката на ВКС, като не е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните. Прилагат решения № 11/21.04.1994г. по адм. д. № 4900/93г. на ВС, ІІІ г.о. и № 2* от 08.07.1982г. по гр.д. № 1798/82г. на ВС, ІІ г.о. в които е изразено становище, че съдът е длъжен да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите обосновават с доводи, че произнасянето на ВКС по въпроса за придобиването на правото на собственост върху незаконен строеж е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Посоченият от касаторите процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие със съдебната практика – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Въззивното решение съдържа анализ на събраните по делото доказателства и изложение на приетата за установена фактическа обстановка и правни изводи.
Налице е критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Произнасянето на ВКС по съществения материалноправен въпрос за възможността да се придобие по давност правото на собственост върху незаконен строеж при действието на правилата и нормите за устройство на територията по Закона за устройство на територията /обн. ДВ бр. 1/2001г., в сила от 31.03.2001г./ е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. На жалбоподателите следва да се укаже да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 75 лв., определена съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /ДВ бр. 22/2008г./.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 230 от 23.06.2008г. по в.гр.д. № 591/2007г.
Указва на жалбоподателите В. М. Д., С. А. М., А. А. Д., А. К. Д. и М. К. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 75 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: