О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София 25.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 31/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” АД гр. С., подадена от пълномощника адв. Х, срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, ГК, № 240 от 30.09.2009г. по в.гр.д. № 529/2009., с което е потвърдено решението на Пернишкия районен съд, № 249 от 17.04.2009г. по гр.д. № 6581/2008г. с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Р. С. З..
Ответникът по касация Р. С. З. от гр. П. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Р. З. срещу „С” АД въззивният съд е приел, че в заповедта за дисциплинарно уволнение липсва описание на извършеното нарушение. Посочено е „влизане в междубуферното пространство на стоящ вагон и изчакване на локомотива за прикачване” с посочване на нормативните разпоредби, които са нарушени, но не са конкретизирани действията, които е извършил или не е извършил ищецът, в нарушение на нормативните актове. Заповедта съдържа само общо описание на това, какво се е случило при маневра на стан 2 300, от което не могат да се направят изводи за конкретно дисциплинарно нарушение с неговите обективни и субективни признаци.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът „С” АД се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване по материалноправния въпрос отговаря ли съдържанието на заповедта за уволнение на изискването на чл. 195, ал. 1 КТ, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроса отнася ли се към необходимото фактическо основание за уволнение обема на нарушените задължения. Прилага решения на ВКС по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ и определения на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК, с които е допуснато касационно обжалване на въззивни решения по същия въпрос.
Върховният касационен съд намира, че са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т 3 ГПК по материалноправния въпрос за необходимото съдържание на заповедта за уволнение, който е от значение за решаването на конкретния спор, тъй като е обусловил решаващия извод на съда за незаконност на уволнението, и същевременно е от значение за точното прилагане на закона с оглед конкретните обстоятелства по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд. На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 125 лв. по сметка на ВКС.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, ГК, № 240 от 30.09.2009г. по в.гр.д. № 529/2009.
Указва на „С” АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 125 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: