ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 223
София, 09 май 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 1783 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 349/01.02.2016 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4082/2015, с което е потвърдено определение № 12078/11.06.2015 на Софийския градски съд по гр.д. № 1907/2014, за прекратяване на производството по предявените искове.
Недоволна от определението е жалбоподателката Ц. К. Б., представлявана от адв. Ю. Б. от САК, която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуално правния въпрос за служебните задължения на съда по иска за съществуване на вземането, когато се поставя въпросът за неговата допустимост при обезсилване на издадената заповед за изпълнение на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, които (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата И. А. П., представляван от адв. Хр. Х. от САК я оспорва, като счита, че въззивният съд е бил длъжен и е зачел влезлите в сила актове на заповедния съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и туря край на производството, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът е предявил иска за установяване на вземането в указания срок, но е пропуснал да представи своевременно доказателствата за това пред заповедния съд. След обезсилването на издадената заповед за изпълнение на основание чл. 415, ал. 2 ГПК (в случая и на изпълнителния лист поради допуснатото незабавно изпълнение), съдът по иска за установяване на вземането, без да е поставен от страните или повдигнат служебно от съда въпросът за правния интерес от предявения и оспорен по основание от ответника установителен иск, е приел, че не може да го разгледа, тъй като е недопустим.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно т. 11б. ТР № 4/2013, ВКС, ОСГТК в производството по иска за установяване на вземането е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца – чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен иск – чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск – чл. 212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с предявения иск.
Когато по предявен установителен иск, пред съда се постави въпросът за правния интерес от неговото предявяване, съдът не може да дава указания на ищеца за наличните възможности за изменение на иска, но е длъжен служебно да укаже на ищеца да посочи и представи доказателства за правния му интерес. Ако в указания срок ищецът премине от установителен към осъдителен иск (съгласно чл. 214 ГПК), съдът е длъжен да укаже на ищеца и му предостави възможност да внесе разликата до пълния размер на дължимата по осъдителния иск държавна такса. Така ищецът ще понесе санкцията за неизпълнение на процесуалните си задължения в заповедното производство, но няма да изгуби ефекта от прекъсването на давността с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл. 422, ал. 1 ГПК свърза ефекта на прекъсването на давностния срок с подаването на заявлението единствено със спазването на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК).
Като разгледа частната касационна жалба, съдът я намира основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че искът е предявен като установителен в законния срок, но неправилно е приел, че може да се произнесе по въпроса за допустимостта на предявения иск, без да постави въпроса на обсъждане с участието на страните съгласно чл. 143, ал. 1 ГПК.
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на горните указания.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 349/01.02.2016 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4082/2015.
ОТМЕНЯ определение № 349/01.02.2016 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4082/2015.
Връща делото на Софийския градски съд за изпълнение на горните указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.