Р Е Ш Е Н И Е
№ 199
София 27.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 март две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 449/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “б” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Я., подадена от пълномощника й адв. И, срещу въззивното решение от 04.06.2007г. по в.гр.д. № 291/2005г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, с което е оставено в сила решението от 15.11.2004г. по гр.д. № 3476/1998г. на Софийски градски съд, І – 12 с-в, с което е отхвърлен искът по чл. 22, ал. 2 СК на Р. Я. срещу К. С. К., М. К. а и В. И. Я..
Ответникът по жалбата К. С. К. от гр. С. чрез пълномощника си адв. П моли решението да се остави в сила.
Ответникът В. И. Я. от гр. С. чрез пълномощника си адв. Н изразява становище за основателност на жалбата.
Ответницата М. К. а не е изразила становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да отхвърли иска по чл. 22, ал. 2 СК за обявяване за относително недействителна по отношение на ищцата на покупко-продажбата на недвижим имот, извършена с нот. акт № 141/1995г., въззивният съд е приел, че искът е предявен след срока по чл. 22, ал. 3 СК. Приел е, че ищцата е узнала за сделката през месец март 1998г., а исковата молба е подадена на 11.10.2001г. – след шестмесечния срок по чл. 22, ал. 3 СК. Изложил е мотиви и за неоснователност на претенцията по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за установяване симулативност /привидност/ на договора за продажба, поради липса на изходящ от ответника К писмен документ /обратно писмо/. В тази връзка се е позовал и на влязлото в сила решение от 31.03.2000г. по гр.д. № 6537/1997г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявен от В. И. Я. срещу К. С. К. иск по чл. 26, ал. 2, пр. последно ЗЗД. За недоказано е приел и твърдението, че ответникът В. Я. е продал процесния апартамент и гараж на ответника К след упражнено върху него психическо насилие /заплашване/. В подписаният на 03.05.1992г. договор между К като кредитор и В. Я. като заемател по договор за кредит е уговорено, че при неплатежоспособност на заемателя, същият се задължава да прехвърли на кредитора собствеността на няколко недвижими вещи между които и процесния апартамент. По делото не са събрани доказателства дали В. Я. е изпълнил точно задължението си по договора за заем. По тези съображения е приел за неоснователни исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и по чл. 22, ал. 3 СК и е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск по чл. 22, ал. 3 СК.
Срещу така постановеното решение Р. Я. прави оплаквания материална незаконосъобразност, нарушение на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост. Излага съображения, че исковата молба е подадена в шестмесечния срок по чл. 22, ал. 3 СК, че решението по гр.д. № 6537/97г. на СРС като постановено без нейно участие й е непротивопоставимо, че уговорката в договора за кредит противоречи на чл. 152 ЗЗД и е недействителна.
Жалбата е основателна.
Неправилно въззивният съд е приел, че не е спазен срокът по чл. 22, ал. 3 СК. Видно от отбелязването върху исковата молба, същата е подадена на 24.07.1998г. до Софийски районен съд. Съгласно разпореждане на Софийски районен съд от 26.09.1998г. исковата молба с приложенията е изпратена на Софийски градски съд по подсъдност и по нея е образувано гр.д. № 3476/1998г. на СГС. От приетия от въззивния съд момент на узнаване на сделката – м. март 1998г., до подаване на исковата молба на 24.07.1998г. не е изтекъл шестмесечния срок по чл. 22, ал. 3 СК.
По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
При новото разглеждане на делото, съгласно т. 4 на в ТР № 1/17.07.2001г., ОСГК на ВКС, въззивният съд следва да остави без движение исковата молба в частта по иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като укаже на ищцата да изложи ясно фактическите обстоятелства и твърдения, обосноваващи претенцията по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение от 04.06.2007г. по в.гр.д. № 291/2005г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Председател:
Членове: