О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1422
София 25.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1401 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от О. Д. П. от с. З.,ч. процесуалния й представител-адвокат Г. М. против въззивно решение от 24.04.2009г.по в.гр.д. № 64 по описа за 2009г. на Монтански окръжен съд,с което е потвърдено решение от 28.10.2008г. по гр.д. № 353/2008г.на Ломски районен съд.
Касаторката не се позовава на конкретно основание допустимост на подадената касационна жалба по чл.280 ал.1 от ГПК и не поставя конкретен въпрос. Такъв може да бъде изведен от приложеното към жалбата изложение и той е относно дължимостта на предвидената в т.7.5.2 от сключения договор неустойка и по-специално-за това дали ищецът е изправна страна. Позовава се на две решения на Арбитражен съд,съгласно които неустойката може да бъде намалявана и без да има искане за това от страната.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е уважен предявения от А. по з. Монтана против О. Д. П. иск и последната е осъдена да заплати сумата от 1 995.70лв.,представляваща уговорена неустойка по договор,сключен между страните на 30.08.2005г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от предявяването му-18.05.2008г.до окончателното й заплащане.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че ответницата/сега касатор/ е неизправна страна по сключения договор,защото не е изпълнила задължението по т.4.3 от раздел ІІ на договора,като за месец май 2006г.не е представила в А. по з. гр. М. до 15-число на месеца, следващ изтеклия/т.е. до 15.06.2006г./, подробно описаните в същия документи-за лицето,наето на разкритото от нея работно място. Предвидената за това санкция-съгласно т.7.5.1 от раздел ІІІ на договора е разваляне на договора и присъждане на неустойка в размер на 5% от преведените от А. средства за това лице / в случая за периода 09.2005г-05.2006г./
Тезата на касаторката е,че проблемът не е в непредставянето в срок на изискуемите документи,а в осъществената от нея промяна на местонахождението н фермата-от с. Л. в с. З.,наложило се поради нейно заболяване. Твърди,че е изпълнила задължението си като в срок,но по пощата е изпратила документите и оспорва заключението на вещото лице,досежно посочената от него дата на представяне на документите-13.07.2006г. Така изложените доводи касаят неправилност на постановения съдебен акт и не могат да бъдат обсъждани преди настоящата инстанция да прецени подадената касационна жалба като допустима съгласно някое от трите изчерпателно посочените основания по чл.280 от ГПК,съобразно изведения въпрос. В случая-съдържащият се в изложението въпрос,свързан с отговорността по сключения договор и за това дали ищецът е изправна страна –е от значение за изхода на делото,тъй като е свързан с предмета на спора и обуславя решаващата воля на съда,но той нито е решен в противоречие с практиката на ВКС,нито е решаван противоречиво от съдилищата,нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първите две основание не се навеждат от страната,като следва да се посочи,че цитираните решения на арбитражни съдилища са ирелевантни,защото актовете на частноправни образования с правораздавателна власт,произтичаща от общата воля на страните по един спор – не формират съдебна практика по граждански дела.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Понятието ”точното прилагане на закона” се изразява в разкриване на точния смисъл на правната разпоредба ч. тълкуването й,а „развитието на правото”се свързва с необходимост от осъвременяване на формираната практика на ВКС поради налична непълна,неясна или противоречива правна уредба, съобразно настъпилите обществено-икономически или политически промени или преодоляване на погрешни виждания относно прилагането на закона. В случая –подобна хипотеза не е налице. Касае се за допуснато от страната договорно неизпълнение, което е санкционирано съгласно постигната между страните договореност. Съгласно т.4.3 от сключения договор –страните са постигнали съгласие, че ако едната страна, наречена „работодател”не представи до един месец след уговорения срок/т.е. до 15-то число на месеца,следващ изтеклия/ определени документи- то тя дължи на другата страна по договора- „възложител” –неустойка в размер на 5% и следва разваляне на договора. При така постигнатата договореност е ясно,че след като е установено,че до 15.06.2006г.не са представени изискуемите се документи за месец май/същите са представени -13.07.2006г./,то неизправната страна е т.нар.”работодател” и поставеният в изложението към касационната жалба въпрос няма как да се свърже с основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.04.2009г.по в.гр.д. № 64 по описа за 2009г. на Монтански окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.