Р Е Ш Е Н И Е
№ 690
София, 15.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1603/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по § 2, ал. 3 ГПК във вр. чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на К. Й. К. от гр. Г., подадена от пълномощника й адв. И, срещу въззивно решение № 300 от 16.01.2008г., постановено по в.гр.д. № 299/2007г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 415 от 25.06.2007г. по гр.д. № 169Б/2007г. на Габровския районен съд, в частта относно режима на лични отношения на бащата И. Ц. К. с детето Х. , ползването на семейното жилище и издръжката.
Ответникът по касация И. Ц. К. от гр. Г. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима в частта относно режима на лични отношения на бащата И. Ц. К. с детето Х. и ползването на семейното жилище. В частта относно присъдената издръжка жалбата е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ не подлежат на касационно обжалван пред ВКС въззивните решения на окръжните съдилища по искове за издръжка. Поради това касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
Въззивният съд е определил режима на лични контакти между бащата и детето Х. , родено на 24.10.2001г., според обичайната съдебна практика – бащата да има право да взима при себе си детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Приел е, че не са налице предпоставки за ограничаване на времетраенето на личните контакти между И малолетния му син. Обстоятелството, че ответникът се грижи за детето с помощта на майка си, както и инцидентът с „пиратката”, при който Х. е пострадал, не са основание да се приеме друго.
За да предостави ползването на семейното жилище на съпруга И съдът е приел, че след раздялата майката с детето живее в къщата на родителите си, където са осигурени много добри условия за отглеждането му. Сключеният от К. К. договор за наем след подаване на въззивната жалба не е основание да се направи друг извод с оглед безспорните доказателства, че в дома на родителите й има условия за отглеждането и възпитанието на детето. Семейното жилище, представляващо тристаен апартамент, след раздялата се ползва от съпруга И. Семейството е живяло в това жилище около половин година преди фактическата раздяла и видно от представения по делото нот. акт № 91/2006г. И. К. лично за себе си и като пълномощник на съпругата си К. К. е продал апартамента на майка си Х. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 107, ал. 4 СК за предоставяне ползването на семейното жилище, което е собственост вече на трето лице, на майката К. К. и детето Х.
Срещу така постановеното решение касаторът К. К. прави оплаквания за материална незаконосъобразност, нарушение на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./. Относно режима на лични отношения излага доводи за безотговорно отношение на бащата към детето, което застрашава безопасността и развитието му. При осъществяване на контактите с детето бащата не упражнява необходимия контрол, което е довело до увреждането му при игра с „пиратка”. Моли да се определи ограничен режим на лични контакти.
Относно ползването на семейното жилище излага съображения, че не са съобразени интересите на детето. Семейното жилище, обзаведено и съобразено с нуждите на детето, се намира на централно място и е по-удобно за отглеждането на дете с оглед близостта до детски и учебни заведения. Освен това решението на съда противоречи на справедливостта и морала. Съпругата не притежава друго лично жилище, съпругът й я е изгонил от семейното жилище, лишил я е от собствеността върху него като го е прехвърлил на майка си чрез привидна продажба. Предоставянето на жилището за ползване на жалбоподателката не би нарушило правата на третото лице, което притежава и други жилищни имоти, видно от представения по делото нот. акт № 91/2006г.
Жалбата е основателна в частта относно ползването на семейното жилище.
Основният критерии при предоставяне ползването на семейното жилище са интересите на децата, като съдът следва да вземе предвид и вината, здравословното състояние и всички други обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 СК /отм./. Въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен, че интересите на детето налагат то да продължи да живее в жилището, обзаведено с оглед нуждите му, че прекратяването на брака е по вина на мъжа, както и другите обстоятелства относно собствеността и ползването на жилището. Семейното жилище, представляващо тристаен апартамент в гр. Г., е прехвърлено от съпруга И лично за себе си и като пълномощник на съпругата си, на неговата майка на 06.07.2006г. – към момента на фактическата раздяла, според твърденията в исковата молба без знанието на съпругата. Съпругът И. К. е изгонил съпругата си К. К. от апартамента и същата е била принудена да живее при родителите си, а след това под наем, видно от представения договор за наем.становено е по делото, че сделката, както и други разпореждания на И. К. със семейно имущество, са предмет на съдебен спор. Предвид изложените конкретни фактически обстоятелства настоящата инстанция намира, че интересите на детето налагат ползването на семейното жилище да се предостави на майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, за срок от три години от влизане на решението в сила.
Относно режима на лични отношения на бащата с детето Х. въззивният съд правилно е определил обичайния режим, наложен в съдебната практика. Действително установен е неприятен инцидент, възникнал поради недостатъчно внимание и грижи от страна на бащата, но детето тогава е била на пет години, а сега е на осем години. С израстването му намаляват рисковете от подобен характер, а не са налице други обстоятелства, които да налагат ограничаване на режима на лични отношения между детето и бащата. Поддържането на редовни контакти с двамата родители е от значене за правилното му емоционално и личностно развитие. Предвид изложеното решението на въззивния съд в тази част е правилно и следва да се остави в сила.
Жалбоподателката е направила искане за присъждане на разноските по делото, но не са представени доказателства за заплатени разноски за адвокатската защита, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 300 от 16.01.2008г., постановено по в.гр.д. № 299/2007г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 415 от 25.06.2007г. по гр.д. № 169Б/2007г. на Габровския районен съд, в частта относно ползването на семейното жилище и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Г., ул. „Брянска” № 50, етаж първи над магазин за промишлени стоки, на К. Й. К. за срок от три години от влизане на решението в сила.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта относно режима на лични отношения на бащата И. Ц. К. с детето Х.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. Й. К. срещу същото решение в частта относно присъдената издръжка за детето Х.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, в едноседмичен срок пред друг тричленен състав на ВКС. В останалата част решението е окончателно.
Председател:
Членове: