Р Е Ш Е Н И Е
№ 344
София, 29.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 април две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1009/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. Д. от гр. С., срещу въззивното решение от 29.11.2007г. по гр.д. № 246/2007г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решение № 173 от 12.03.2007г. по гр.д. № 1395/2006г. на Сливенския районен съд, в частта относно делбените части, при които е допусната съдебна делба на апартамент № 40, бл. 16, ул. „Б” гр. С. и с въззивното решение частите в съсобствеността са определени на 1/3 за П. К. и 2/3 за Н. Е. Оставено е в сила първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлен искът за делба по отношение на офис № 7 и гараж № 2, находящи се на ул. „.. Драгомиров” № 13 гр. С..
Ответникът по касация Н. Д. Е. от гр. С. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният апартамент № 40 е придобит в резултат на обезщетение за отчужден имот пл. № 5* в кв. „Б”, собственост на родителите на ответника Н. Въз основа на представени по делото писмени доказателства съдът е приел, че родителите на ответника – са прехвърлили на сина си Н. Е. част от този имот, за да има право на обезщетение чрез жилище в сградата, която е построена на същото място. Очевидно предвид тези обстоятелства, в исковата молба П. К. е поискала делбата на този имот да се допусне при делбени части 1/3 за нея и 2/3 за ответника Н.
По отношение на офис № 7 и гараж № 2, находящи се на ул. „.. Драгомиров” № 13 гр. С., за които искът за делба е отхвърлен, съдът е приел, че същите са били включени в предприятието на ЕТ „Е”. Правото на строеж за двата имота е било предоставено на едноличния търговец и обектите са построени за осъществяване дейността на едноличния търговец. Поради това и съгласно ТР № 2/2001г., ОСГК, ВКС съдът е приел, че тези имоти не съставляват съпружеска имуществена общност, а принадлежат на едноличния търговец.
Срещу така постановеното решение П. К. прави оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт – касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./. Излага съображения, че не е опровергана законовата презумпция на чл. 19, ал. 3 СК за съвместен принос в придобиването на апартамента, нито е установено изключените от делбата офис и гараж да са включени в предприятието на едноличния търговец.
Жалбата е неоснователна.
Обосновано и законосъобразно въззивният съд е определил частите в съсобствеността на процесния апартамент. От представения по делото нот. акт № 8/1980г. се установява, че жилището е придобито като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ. От представените пред въззивния съд документи по отчуждителното производство е установено, че част от отчужденият имот пл. № 5* в кв. „Б” по плана на гр. С. е бил собственост на ответника Н, а процесният апартамент № 40 е даден като обезщетение срещу този отчужден имот. Предвид посочените по-горе доказателства за извън семейния произход на част от средствата за придобиване на апартамента и признанието на това обстоятелство в исковата молба чрез посочване на правата в съсобствеността – 1/3 за жалбоподателката и 2/3 за ответника, правилно делбата е допусната при тези делбени части.
Правилно е решението и относно изключените от делбата офис и гараж. Двата обекта са придобити чрез отстъпено право на строеж на Проектантска фирма – ПФ „Е” със задължение за построяването на триетажна жилищна сграда с гаражи и складови помещения. Част от обектите съгласно нот. акт за учредяване на правото на строеж са построени за собствениците на терена, а друга част от обектите са били продадени на трети лица от ЕТ „Е” и съпругата му П. К. през 1997г. Обстоятелството, че П. К. фигурира в нот. актове като продавач, не е доказателство, че имотите са били съпружеска имуществена общност. До приемането на ТР №2/2001г., ОСГК, ВКС съдебна практика по въпроса за собствеността върху придобитото в резултат на търговска дейност имущество е противоречива, което е и основание за приемане на тълкувателното решение. С т. 1, б. „а” от посоченото тълкувателно решение е прието, че имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда, принадлежат на едноличния търговец. В този случай презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва, тъй като придобитото е в резултат от упражняваната търговска дейност.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че не е установено правоприемство между ПФ „Е” и ЕТ „Е”. С определение на Сливенския окръжен съд от 07.03.1990г. е регистрирана еднолична фирма с предмет на дейност проектантска дейност и наименование „Е” на Н. Е. На този търговец е учредено правото на строеж за посочените по-горе обекти, като част от построените от него апартаменти са продадени под наименованието за купувач ЕТ „Е”.
По изложените съображения въззивното решение на Сливенския окръжен съд е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Сливенския окръжен съд от 29.11.2007г. по гр.д. № 246/2007г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: