Р Е Ш Е Н И Е
№ 338
София 30.04.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 20 април две хиляди и десета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1480/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. С. М. от гр. Б. срещу решението на Благоевградския окръжен съд, № 668 от 20.12.2006г., постановено по в.гр.д. № 762/2006г., допълнено с решение № 504 от 11.07.2008г., с което е допусната съдебна делба между касатора и бившата му съпруга Б. М. К. на движими вещи, при делбени части по 1/2 за всеки от тях.
Ответницата по жалбата Б. М. К. в представения по реда на чл. 218г ГПК /отм./ писмен отговор моли решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да допусне до делба процесните движими вещи въззивният съд е приел за част от тях като безспорно обстоятелството на придобиването им през време на брака, а за друга част е направил този извод въз основа на свидетелските показания. По отношение на холен диван, четири броя табуретки и малка разтегателна маса съдът е приел, че между страните няма спор за семейния им произход. Относно останалите движими вещи – спалня „Мадара” с нощни шкафчета, четирикрилен гардероб, тоалетка с две нощни шкафчета, ракла и холна секция „Хебър” въззивният съд е приел за установено въз основа на показанията на св. С. М. , В. П. , Л. Т. , В. С. , Р. Т. , Ив. Т. , Т. Х. и Н. М. , че са придобити през време на брака от страните по делото. Съдът не е дал вяра на показанията на св. Т по съображения, че са изолирани и не дават точно описание на вещите. От правна страна е приел, че на основание чл. 19, ал. 1 СК /отм./ тези вещи са станали общи на двамата съпрузи, а след прекратяването на брака с развод е възникнала обикновена съсобственост при равни дялове на бившите съпрузи Б. М. К. и З. С. М..
Срещу така постановеното решение З. М. прави оплаквания за необоснованост на извода на въззивния съд, че спалня „Мадара” с нощни шкафчета, четирикрилен гардероб, тоалетка с две нощни шкафчета, ракла и холна секция „Хебър” са придобити през време на брака. Излага доводи, че вещите са придобити с бившата му съпруга от първия му брак, което обстоятелство счита за установено от показанията на св. Н от представени писмени доказателства. Като процесуално нарушение сочи позоваването на въззивния съд в допълнителното решение на изложените в основното решение мотиви относно спорните вещи.
Жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Не е допуснато соченото от касатора процесуално нарушение, тъй като в решение № 668 от 20.12.2006г., постановено по в.гр.д. № 762/2006г. Благоевградският окръжен съд е изложил мотиви относно семейния произход на посочените по-горе вещи, но е пропуснал да ги посочи в диспозитива на решението, което е сторено с допълнителното решение.
Обоснован е извода на въззивния съд, че допуснатите до делба движими вещи са придобити от бившите съпрузи през време на брака им. Това обстоятелство се установява от показанията на всички разпитаните по делото свидетели, с изключение на Н. М. , която твърди, че през 22- годишния си брак страните по делото не са купували никакви мебели. Съвкупната преценка на останалите свидетелски показания води до извода, че спалня „Мадара, заедно с нощните шкафчета, тоалетка и четирикрилен гардероб са закупени през време на брака /св. Петрова, Т. , Т. , Х. /. Показанията на тези свидетели са последователни и непротиворечиви, поради която няма основание да не бъдат кредитирани.
По изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. На ответницата по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 900 лв.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 668 от 20.12.2006г., постановено по в.гр.д. № 762/2006г., допълнено с решение № 504 от 11.07.2008г.
ОСЪЖДА З. С. М. от гр. Б. да заплати на Б. М. К. от гр. Б. сумата 900 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: