Р Е Ш Е Н И Е
№ 270
София 16.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 24 март две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 695/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. А. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. П. П. , срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 280 от 23.11.2007г. по в.гр.д. № 544/2007г. в частта, с която е оставено в сила решението на Сливенския районен съд, № 349 от 24.04.2007г. по гр.д. № 576/2006г. в частта, с която е отхвърлен до пълния му размер предявеният от И. А. срещу Я. И. Т. установителен иск за собственост на недвижим имот.
Ответникът Я. И. Т. от гр. С. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
С въззивното решение е признато за установено по отношение на Я. И. Т., че И. Х. А. е собственик на 1/12 ид. част от имот № 98, находящ се в гр. С., с площ от 233 кв. м, заедно с построените в него сгради, като искът е отхвърлен до размера на претендираната 1/2 ид. част. За частта от 1/12 ид. част от имота е отменен нот. акт № 72/2006г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът не е манифестирал категорично пред ответника и неговите праводателки, че е собственик на 1/2 ид. част от имота, т.е. че владее или държи и частите на сестрите и брат си върху този имот, получен в наследство от майка им. Поради това искът е основателен само до размер на 1/12 ид. част от имота. Решението е подписано с особено мнение на председателя на съдебния състав, който счита искът за основателен в пълния му размер – за 1/2 ид. част от имота.
Срещу така постановеното решение И. А. прави оплаквания за материална незаконосъобразност, постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Конкретните доводи са за противоречие в мотивите на съда и за необоснованост на извода му, че не е придобил по давност частите от имота на братята и сестрите си.
Жалбата е основателна.
От фактическа страна е установено, че процесното дворно място е останало в наследство от Ф. А. М. , починала през 1978г. Жалбоподателят И. А. е син на дъщерята на Ф. – А. , починала през 1981г. /която освен него има още четири дъщери и един син/, а праводателките на ответника –, са съответно съпруга и дъщеря на сина на Ф. – М. , починал през 1983г. Ищецът И. А. претендира правото на собственост върху 1/2 ид. част от имота, останала в наследство от майка му А. , като твърди, че е придобил частите на братята и сестрите си по давност. От показанията на разпитаните по делото свидетели, включително сестрите на А. – Ш. Б. и Н. М. , е установено, че по общо съгласие на наследниците на А. и по нейно изричното желание, в имота е останал да живее И. А. и никой от сестрите му и брат му няма претенции за своята част от имота. Искът е предявен не срещу наследниците на А. , а срещу наследниците на коляното на М. , и неправилно съдът е приел, че И. А. е доказал правото си на собственост само за 1/12 ид. част от имота. Владеенето от страна на И. А. като свои на частите на останалите наследници на А. е установено от свидетелските показания както на част от тези наследници, така и на други разпитани по делото свидетели /Есвера И. /. Въззивният съд е приел за установено обстоятелството, че И. е владял за себе си частите на сестрите и брат си, но не е направил следващият от това правен извод, че по отношение на ответника Я, придобил имота чрез покупко-продажба от Я. и Г. М. , ищецът А се легитимира като собственик на 1/2 част от дворното място и приращенията. Неправилен е извода на съда, че ищецът не е манифестирал категорично пред ответника и неговите праводателки, че е собственик на 1/2 част от имота. Намерението за владеене като свои на частите на останалите наследници на А. е демонстрирано именно по отношение на тези съсобственици на имота и е осъществявано с тяхно съгласие и непротивопоставяне. Праводателките на ответника, снабдили се през 1998г. с нот. акт по обстоятелствена проверка за целия имот, не са придобили по давност целия имот на основание десетгодишно давностно владение. От показанията на разпитаните по делото свидетелите е установено, че те са имали съзнанието, че тяхна е само 1/2 ид. част от имота, поради което са искали да заградят половината от двора с мрежа и с отделна врата. Не е установено да са имали намерение за своене на по-голяма от притежаваната от тях 1/2 ид. част от имота, поради което оспорването на правото на собственост от техния правоприемник – ответника, върху останалата 1/2 ид. част от имота е неоснователно.
По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което искът да се уважи изцяло за 1/2 ид. част от имота.важаването на иска в случая няма за последица отмяна на нот. акт, с който ответникът Я. Т. се легитимира като собственик на целия имот, тъй като нот. акт не е издаден в охранително производство, а материализира договор за покупко-продажба – в този смисъл ТР № 178/1986г., ОСГК на ВС. На касатора следва да се присъдят разноските по делото в размер на 200 л., а на ВКС сумата 44,30 лв. държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 280 от 23.11.2007г. по в.гр.д. № 544/2007г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. И. Т. от гр. С., че И. Х. А. от гр. С. е собственик на 1/2 ид. част от поземлен имот 67338.527.98, находящ се на ул. „Пею Яворов” № 40, с площ от 233 кв. м заедно с построените в него сгради.
ОСЪЖДА Я. И. Т. от гр. С., ЕГН ********** да заплати на И. Х. А. от гр. С. сумата 200 лв. разноски по делото, а на ВКС да заплати 44,30 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: