Р Е Ш Е Н И Е
№ 343
София 29.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 април две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 985/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Д., М. Г. П. , В. Д. П. и К. В. К., подадена от пълномощника им адв. Х, срещу въззивно решение № І* от 13.11.2007г. по в.гр.д. № 494/2007г. на Бургаския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 56 от 20.04.2007г. по гр.д. № 123/2002г. на Царевския районен съд, с което Г. С. Н. и П. С. К. са осъдени да заплатят на Р. В. Д., М. Г. П. , В. Д. П. и К. В. К. сумата 500 лв., представляваща частично предявен иск от целия иск за 5 000 лв., на основание чл. 210, ал. 2 ЗЗД.
Ответницата по жалбата Г. С. Н. от гр. С. чрез пълномощника си З. Н. моли решението да се остави в сила.
Ответницата П. С. К. от гр. С. моли решението да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че искът е предявен след преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 ЗЗД. Разпоредбата е императивна и предвижда предявяването на исковете по чл. 210 ЗЗД да се извърши в срок от една година от предаването на имота. Под „имот” законът визира имотът, предмет на сделката между страните. В случая това са 500 кв. м от УПИ, за които по делото няма спор, че са предадени на ответниците след сключването на договора за покупко-продажба на 26.12.1990г. По изложените съображения съдът е приел, че предявеният на 23.07.2002г. иск по чл. 210, ал. 2 ЗЗД е процесуално недопустим.
Срещу така постановеното решение касаторите правят оплаквания за материална незаконосъобразност. Излагат съображения, че спорните 125 кв. м не са предадени на купувачите /ответници/ и все още са във владение на продавачите, поради което срокът по чл. 211, ал. 1 ЗЗД не е започнал да тече. На следващо място излагат доводи, че в случая следва да намери приложение § 8 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, тъй като ответниците не са уредили отношенията си за придадени по регулация места в срока по § 6, ал. 2 ПР ЗУТ.
Жалбата е неоснователна.
Правилно въззивният съд е приел, че искът за увеличаване на цената на недвижим имот, чието пространство се е оказало по-голямо с повече от 1/10, е предявен след едногодишния срок по чл. 211, ал. 1 ЗЗД. Продажбата на урегулиран поземлен имот V-36 по плана на с. С. е извършена на 26.12.1990г. и не се спори между страните, че със сключването на сделката купувачите са получили владението на урегулирания имот, но с площ от 500 кв. м. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза материализираната граница между У/собственост на продавача/ и продадения на ответниците УПИ *, на място не минава по регулационната линия, като разликата според вещото лице е 93 кв. м. Исковата молба е предявена на 17.07.2002г.
Неоснователни са доводите на касаторите, че не е налице предаване на имота, тъй като спорната площ над 500 кв. м не е предадена на купувачите. Правилно въззивният съд е приел, че под имот разпоредбата на чл. 211, ал. 1 ЗЗД има предвид имотът, предмет на сделката. В случая това е урегулираният поземлен имот V-36, владението върху който е предадено на купувачите със сключването на договора за покупко-продажба. С решение № 95 от 26.06.2001г. по гр.д. № 99/2000г. на Царевския районен съд, оставено в сила с решение от 10.06.2002г. по в.гр.д. № 1433/2002г. на Бургаския окръжен съд, което е потвърдено с решение № 455 от 10.06.2005г. по гр.д. № 2581/2002г. на ВКС, ІV г.о., е прието за установено по отношение на продавача В. Р. П. , че купувачите Г. и П. С. са собственици на парцел **** в кв. 10, с площ от 625 кв. м. Поддържаното от касаторите становище не намира опора в закона и на практика би довело до неограничена във времето възможност да се търси разликата в цената на имота.
Неоснователни са и доводите, основани на разпоредбите на § 6, ал. 2 и § 8 ПР ЗУТ, тъй като спорната площ не е придаваемо по регулация място. От представената по делото скица на имота и от заключението на вещото лице И. Б. се установява, че парцели І-36 и V-36 са образувани чрез разделяне на два самостоятелни парцела на бившия парцел ****, със заповед от 15.02.1988г. Няма данни след тази дата да е извършвана промяна на регулационния план.
По изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № І* от 13.11.2007г. по в.гр.д. № 494/2007г. на Бургаския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: