Р Е Ш Е Н И Е
№ 887
София, 18.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 4997/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “б” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ж. П. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. Е, срещу въззивно решение № 184 от 20.08.2007г. по в.гр.д. № 3317/2006г. на Софийски градски съд, ГК, ІV „Г” с-в, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 33 с-в, от 10.07.2006г. по гр.д. № 8399/2004г., с което е отхвърлен искът по чл. 49 ЗЗД на Р. Ж. срещу Н. ц. за и. и документация гр. С..
Ответникът по жалбата Н. ц. за и. и документация гр. С. чрез пълномощника си адв. С моли решението да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да отхвърли претенцията по чл. 49 ЗЗД въззивният съд е приел, че е установена настъпила вреда за ищеца, но тя не е в резултат на виновно поведение на служители на института. Приел е за установено от фактическа страна, че в края на м. февруари 2004г. при отиване на работа Р. Ж. пропаднал в необезопасена шахта – колектор, представляващ част от сградата на НЦИД, при което получил наранявания и счупване на три ребра. Приел е, че мястото на злополуката не е път за преминаване, а е с единственото предназначение да обслужва вентилационната система на сградата. Задължение на служителите на ответника е било да поддържат състоянието на подземния проводим колектор така, че да изпълнява функциите си по предназначението му. Макар и да е липсвал един метален капак от покритието на колектора, поставеният капак от друг материал също е изпълнявал предназначението си като част от колектора. Тъй като мястото не е предназначено за преминаване, ответникът не е бил длъжен да го обезопасява допълнително. Приел е, че не е доказано твърдението на ищеца, че мястото е било използвано за преминаване от много хора, отиващи на работа в съседни сгради, а че е налице несвойствено използване от ищеца на мястото на инцидента за преминаване.
Срещу така постановеното решение Р. Ж. прави оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност. Като неправилни сочи изводите не съда, че служителите на ответника не са имали задължение да обезопасят шахтата.
Жалбата е основателна.
Изводите на въззивния съд, че ответникът не е имал задължение да обезопаси вентилационния колектор, са формирани в нарушение на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД. От изслушаните по делото съдебно-технически експертизи е установено, че съоръжението представлява подземен проходим колектор, който опасва основите на сградата на Н. ц. за и. и документация, и е изграден за да обслужва специалните изисквания за постоянна температура и определена влажност на помещенията, в които се съхранява фонда на „Ц”. Широчината на съоръжението откъм бул. „Г” е 1,43 м, а откъм Националната следствена служба е 1,39 м. Местоположението и размерите на съоръжението са налагали покриването му със здрави плоскости, което е и било направено – частично е бетонирано, а в друга част е покрито с метални плочи, с изключение на мястото на злополуката. На мястото на инцидента е бил поставен капак от стиропор, който не е достатъчно здрав, за да предотврати пропадане на пешеходец. Действително мястото не е част от пешеходна пътека, но то е част от градската среда, сградата е с обществено предназначение и предвид свободния достъпа до нея, се е налагало предприемане на обезопасителни мерки по цялата повърхност на съоръжението. Неправилно е разбирането на въззивния съд, че ответникът е имал задължение да поддържа съоръжението само с оглед функционирането му като колектор. Задължението за обезопасяване се извежда от общото задължение да не се вреди другиму /чл. 45 ЗЗД/ с оглед местонахождението на шахтата, свободния достъп на хора до нея и обичайното преминаването по това място на пешеходци – разпитаните свидетели очевидци са вървели по този път отивайки на работа. От показанията на св. Ж, К. и Д. се установява, че и други служители от близките административни сгради обичайно преминават на това място. Освен това намиращото се в ниското тяло на сградата на НЦИД „Кафе бюфет” е с вход откъм металните капаци, с които е покрит колектора, и на тяхното нивото – в.л. Ст. Я. Неоснователни са доводите на ответника, че не е установено мястото на злополуката. Мястото на инцидента е установено от показанията на свидетелите – очевидци и е обозначено на скицата на вещото лице Ст. Я.
Изложените съображения мотивират настоящата инстанция да приеме, че отговорността на ответника Н ц. за и. и документация следва да се ангажира на основание чл. 49 ЗЗД. Решението на въззивния съд като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 49 ЗЗД, следва да се отмени и спорът да се реши по същество от ВКС.
Относно размера на обезщетението съдът взе предвид съдебно-медицинската експертиза на в. л. д-р Б. Б. , от която се установява, че вследствие на падането в шахтата ищецът е получил счупване на 8-мо, 9-то и 10-то ребра в лявата гръдна половина и последвал от това плеврален излив, както и контузия и кръвонасядане на гръдния кош в ляво. Лечението е продължило 2 месеца, като през първия месец болките са били по-интензивни. Към момента на изготвяне на експертизата счупените ребра са зараснали, плевралният излив е изчезнал.становени са остатъчни сраствания, които според вещото лице не оказват съществено влияние на дихателната дейност на ищеца. Така установените болки и страдания, претърпени от ищеца както по време на злополуката, така и по време на лечението и след това до отзвучаване на оплакванията, съгласно принципа на чл. 52 ЗЗД следва да бъдат обезщетени със сумата 6 000 лв., която се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.02.2004г. В останалата част, с която претенцията е отхвърлена до пълния й размер 9000 лв. въззивното решение следва да се остави в сила. На ищеца следва да се присъдят разноските по делото, изчислени съобразно уважената част на иска, в размер на 1989 лв.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 184 от 20.08.2007г. по в.гр.д. № 3317/2006г. на Софийски градски съд, ГК, ІV „Г” с-в, и оставеното с него в сила решение на Софийски районен съд, 33 с-в, от 10.07.2006г. по гр.д. № 8399/2004г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл. 49 ЗЗД на Р. Ж. П. срещу Н. ц. за и. и документация гр. С. за сумата 6 000 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. ц. за и. и документация гр. С. да заплати на Р. Ж. П., ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Младост-1”, бл. 31, вх. 8, сумата 6 000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от злополука, настъпила на 27.02.2004г., ведно със законната лихва от същата дата, както и 1989 лв. разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: