Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
352_16_opr_288_124gpc_79zs_y
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 14.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 352 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. С. Р., В. Ц. Р. и Р. Ц. Р. срещу въззивно решение № 330 от 15.10.2015 г. по гр.д. № 228 /2015 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.о., в частта му, с която с него е отменено първоинстанционно решение и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявеният от В. Ц. М. и Вяра Г. Вампирска иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците, на основание земеделска реституция и наследство, общо на 1 /4 ид.ч. от земеделски имот – нива с площ 2.622 дка (два декара и 6 ара) в местността „Кандилото”, в землището на [населено място], индивидуализирана в решението и за отмяна на основание чл.537,ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост на същия имот за частта, за която искът е уважен.
В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта по иска с правно основание чл.31,ал.2 ЗС решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни не са подали писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
В. съд е счел за неправилен и необоснован с данните по делото извода на районният съд, че не е проведена земеделска реституция, основан единствено с обяснимото несъхраняване на хартиен и електронен носител на решението на ОСЗ, което е последица от регистрирането на констативния и нотариален акт по реда на Наредба № 49 /2004 г. за поддържане на картата за възстановената собственост. Приел е, че несъхраняването на решението не следва да се аналогизира с липса на успешно приключила земеделска реституция в полза на ищците, каквато въззивният съд счита за настъпила на основание чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ от съвкупната преценка на данните от доказателствата по делото с издаване на решение и скица.
В. съд е разгледал и намерил за неоснователно възражението на ответниците за придобиване по имота по давност с упражняваната от тях в периода от 1994 г. до 2008 г. фактическа власт. По силата на чл.5,ал.2 З ЗВСОНИ не се зачита изтеклата до 22.11.1997 г. придобивна давност върху имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ,. Не следва да се зачита и владението, упражнявано преди възстановяването на собствеността с решението на ПК (ОСЗ) от 26.01.2000 г., с което е приключила земеделската реституция. А от този момент до 03.04.2008 г., когато наследодателката на ответниците се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение не е изтекъл изискуемия от чл.79 ЗС десетгодишен период. А последващата сделка от 2010 г., с която наследодателката на ответниците и съпругът и са се разпоредили с дарение в полза на ответниците е нищожна на основание чл.26,ал.1,предл.1 ЗЗД и няма транслативен ефект, тъй като дарението на чужд имот е недействително. Така въззивният съд е приел, че искът по чл.124,ал.1 ГПК е основателен.
В. съд не е обсъдил значението на владението на наследодателя на ответниците от 03.04.2008 г., до нейната смърт през 2011 г., нито продължилото след това владение на ответниците – нейни наследници до предявяването на исковата молба на 12.08.2014 г., въпреки, че възражението за придобивна давност се основава на твърдения за това (в отговора на исковата молба от 28.09.2014 г., (л.28,стр.2) и отговора от 27.10.2014 г., (л.33), поддържани в първото с.з. (л.51) и че възражението е прието за разглеждане, както е направено, в доклада по делото от 14.01.2015 г. (л.53)..
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по изведените от жалбоподателите материалноправни въпроси, които уточнени от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до въпроса: дали съдът, който разглежда възражение за придобивна давност, не следва да обсъди всички наведени твърдения за осъществявано владение през целия период, за който възражението е направено и прието.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът е следвало да обуслови изводите на съда за основателността на възражението за придобивна давност, който е от значение за извода за основателност на техния иск за собственост..
Въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателите следва да заплатят на ВКС държавна такса в размер на 50 лева за разглеждане на касационната им жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 330 от 15.10.2015 г. по гр.д. № 228 /2015 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.о., по иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК по жалбата на Ц. С. Р., В. Ц. Р. и Р. Ц. Р..
Указва и дава възможност на Ц. С. Р., В. Ц. Р. и Р. Ц. Р. в седемдневен срок от получаването на съобщение да заплатят на ВКС сумата 50 (петдесет) лева държавна такса за разглеждане на касационната им жалба.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.