Р Е Ш Е Н И Е
№ 759
София 16.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 3677/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. Г. и Д. Т. Г., двете от гр. Б., срещу въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 07.11.2007г. по в.гр.д. № 269/2007г., с което е оставено в сила решението на Берковски районен съд, І с-в, от 01.06.2007г. по гр.д. № 129/2007г., с което е допусната съдебна делба на УПИ ХІV, пл. № 1* в кв. 105 по плана на гр. Б., заедно с построената в него жилищна сграда и други подобрения, между Н. Д. К., Е. А. Г., Д. Т. Г. и Л. Т. Г. при делбени части 3/18 за първата от тях и по 5/18 за всяка от останалите съделителки. По отношение на Е. Д. С. искът за делба е отхвърлен.
Ответниците по касация Н. Д. К., Е. А. Г. и Е. Д. С. не са изразили становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че недвижимият имот, предмет на делото за делба, е придобит през 1961г. от Т. Д. Г. и Т. Д. Г. на оригинерно придобивно основание – давностно владение, за което е съставен нот. акт № 144/1961г. От удостоверението за наследници на Т. Д. , починала през 1988г. е видно, че Н. Д. К., Т. Д. Г. и Е. Д. С. са нейни низходящи, като Т. Д. е починал през 2000г. и е оставил за наследници дъщерите си Д. и Л. и съпруга Е. С нот. акт от 1992г. Елена Д. С. е дарила на своя брат Т собствената си 1/6 ид. част от процесния недвижим имот. Въз основа на свидетелски показания съдът е приел, че след смъртта на Т. Г. в имота е продължил да живее синът й Т. Д. със семейството си, а след смъртта му – неговите наследници. При тези данни съдът е приел, че частта на Т. Г. в размер на 1/2 от имота е наследена от трите й деца с права по 1/6 ид. част за всеки от тях. Останалата 1/2 ид. част е била индивидуална собственост на Т. Д. , след смъртта на майка му правата му върху имота са били 4/6, а с дарението от Е. Д. са станали 5/6 от имота. Съдът е приел за неоснователно възражението на наследниците на Т. Д. – Е. , Д. и Л. , че техният наследодател е придобил по давност частта на сестра си Н. Приел е, че не е установено намерение за своене на частта на Н. Д. , което да е достигнало до нейното знание. В подкрепа на този извод са водените разговори между Н за заплащане на дела на Н. от имота.
Срещу така постановеното решение жалбоподателите Л. и Д. Г. правят оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост. Развиват доводи, че са придобили по давност дела на Н. Д. от момента на смъртта на Т. Г. през 1988г. до смъртта на техния баща Т през 2000г. Имотът е владян като свой както от техния наследодател Т, така и от тях след неговата смърт.
Решението е правилно.
Обосновано въззивният съд е приел, че не е установена изтекла в полза на жалбоподателките десетгодишна придобивна давност по отношение дела на Н. Д. Правилно съдът е приел, че съсобственикът е владелец на своята част и държател на частите на другите съсобственици, ако не е установена промяна на държането във владение, доведена до знанието на съсобственика. След смъртта на общата наследодателка Т, нейната дъщеря Е. Д. е дарила на брат си Т. Д. получената в наследство от майка им 1/6 ид. част от имота, което е индиция, че братът не е оспорвал правата на двете си сестри върху наследствените им части. Макар и само той със семейството си да е живял в построената в дворното място къща и да е ползвал имота, това не е достатъчно указания за намерение за своене и придобиването му по давност.становено е освен това деклариране на имота и от Н. Д. и водени през 2007г. разговори между Н за заплащане на дела на Н. , което опровергава твърдението на жалбоподателките, че са владели имота като свой.
По изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Монтанския окръжен съд от 07.11.2007г. по в.гр.д. № 269/2007г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: