О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
С., 03.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдията П. гр.д.№ 3271 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.250 от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпилата молба от И. Д. К. от [населено място], касатор в производство по чл.288 от ГПК, с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 867 от 26.06.14г., като съдът даде пълен отговор на поставените въпроси от значение за изхода на спора, които според касатора за разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика: 1. „Длъжен ли е съда да извърши анализ на всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност и да прецени доказателствата и доводите на страните въз основа на твърдените факти и закона във връзка с липсата на представена заповед за длъжност „Експерт маневрена дейност ІІІ степен” с оглед оспорване на Доклад за извършена проверка от служител с длъжност „Експерт превозна дейност ІІІ степен” за установено нарушение на изискванията на Наредба № 58 за безопасна работа при извършване на маневра, както и на изискванията на чл.529 от Наредба № 13 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт?” и 2. „Допустимо ли е съдът да приеме правоспособността на лице да осъществява контрол върху маневрената дейност само на основание показанията му, дадени в качеството на свидетел по делото за доказване на факти и обстоятелства, отразени от последния в Доклад за проверка на дейността на маневрената бригада?” Молителят счита, че в постановеното определение № 867 от 26.06.14г. касационната инстанция не е обсъдила тези въпроси и не се произнесла по противоречието им с цитираната от касатора задължителна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК. Твърди, че съдът ги е редактирал до степен да загубят смисъла си.
Счита, че не е даден отговор и на въпросите : 3. „Длъжен ли е работодателя при оспорване по съдебен ред на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” поради нарушаване на изискванията на горепосочените Наредба № 58 и Наредба № 13, да докаже правомощията на осъществилия контрол на служители от маневрената дейност като представи писмено доказателство за това? 4. При липса на писмено доказателство за правоспособността на извършилия проверката на маневрената бригада, позоваването на показанията на последния, дадени в качеството на очевидец и единствен свидетел на работодателя, водят ли до извода, че фактите и обстоятелствата са се осъществили така както той твърди, ако в производството са събрани други доказателства, според които те не станали”? Тези въпроси са поставени с оглед основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
С оглед изискването на чл.250 ал.2 от ГПК – противната страна е уведомена за искането на 6.08.2014г., но не е изразила становище.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното :
С определение № 867 от 26.06.14г. съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 306 от 4.03.14г. по в.гр.д. № 256 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5712 от 12.12.13г. по гр.д.№ 7027/13г. на Районен съд Варна за отхвър-ляне на иск, предявен от И. Д. К., с правно основание чл.357 ал.1 от КТ, във вр. чл.188 т.1 от КТ за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” № Н-240 от 16.04.2013г. В определението си, съдът е обединил въпросите, свеждайки ги до два : за задължението на съда в мотивите подробно да обсъди всички доказателства за релевантните за спора факти и да се произнесе по всички изложени доводи и възражения на страните и за задължението на работодателя да докаже правомощията на служителя, осъществил контрола и инициирал дисциплинарното производство. Съдът е конкретизирал и уточнил правния въпрос, така че той да отговаря на изискванията, посочени в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС, защото въпросите, по начина по който са посочени от настоящия молител не са правни, а фактически/с оглед конкретните факти по делото/. Съгласно цитираното Тълкувателно решение – „материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства”. Поставените от касатора въпроси /с отговора на които се иска да бъде допълнен постановения акт/ не отговарят на изискванията за материално- правен или процесуално правен въпрос, защото изискват преценка за правилността на обжалваното решение и обсъждане на събраните по делото доказателства. Например- отговор на въпросите : 1.дали липсата на представена заповед за длъжност „Експерт маневрена дейност ІІІ степен”, при оспорване на Доклад за извършена проверка от служител с длъжност „Експерт превозна дейност ІІІ степен” съставлява нарушение на изискванията на Наредба № 58 за безопасна работа при извършване на маневра, както и на изискванията на чл.529 от Наредба № 13 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт и 2. дали лицето, осъществило контрол върху маневрената дейност е правоспособно предполагат преценка за правилността на обжалваното решение. Отговора на въпросите – как следва да се преценят показанията лицето, осъществило контрол върху маневрената дейност, дадени в качеството на свидетел по делото, 3. длъжен ли е работодателя да докаже правомощията му и 4.ако не ги е доказал кои факти следва да се приемат за доказани – изискват обсъждане на събраните по делото доказателства. Така поставени въпросите – не могат да бъдат разгледани от касационната инстанция във фазата по допустимост. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от
касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основанията по чл.250 от ГПК. С оглед характеристиките на производството по чл.288 от ГПК, съдът се е произнесъл по цялото искане, поради което молбата за допълване на постановения съдебен акт се явява неоснователна.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Д. К. за допълване на определение № 867 от 26.06.14г. по гр.д.№ 3271/14г.на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.