О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София 15.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1939 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. П. Б. от гр. Г. чрез процесуалния си представител -адвокат И. против въззивно решение № 316 от 16.10.2009г. по в.гр.д. № 593 по описа за 2009г. на Великотърновски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 167 от 11.05.2009г. по гр.д. № 1569/2008г.на Горнооряховски районен съд.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторките се позовават на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,във връзка с поставения въпрос за правата на родителя,заплащал изцяло издръжката на детето. Позовава се на решения № 1* от 6.06.1962г.по гр.д. № 632/62г. на ІV г.о.и № 1* от 8.09.1959г.по гр.д. № 4812/59г. та ІІІ г.-двете на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е потвърдил решение на районния съд,с което е осъдена М. П. Б. да заплати на Г. Й. Г. сумата от 1 878лв.,на основание чл.59 от ЗЗД,с която неоснователно се е обогатила,ведно със законната лихва,считано от 6.11.2008г.до окончателното й заплащане. За да постанови решението си е приел,че ответницата се е обогатила неоснователно със сумите от 250евро /488лева/, изпратени й от ответника за покриване на заем,1 390лв.-суми за издръжка на детето им-тъй като двете суми вече са били събрани от ищеца въз основа на издадени изпълнителни листи по две образувани изпълнителни дела,както и с други суми,които е получила без основание- 200 евро, преведени на 16.09.2003г. и 600евро,предадени чрез свидетеля Я.
Тезата на касаторката е,че сумата от 1 390 лв.не е получена без основание,тъй като съставлява стойността на дължимата от ищеца издръжка за периода от пролетта на 2003г./без конкретизация на месец/ до 21.11.2005г.,тъй като през този период тя сама е гледали и издържала детето.
При тези данни –поставеният въпрос за правата на родителя, заплащал изцяло издръжката на детето-не е от значение за изхода на делото, тъй като не е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на настоящия иск и не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Твърденията в исковата молба, обосновали петитума на иска са свързани с влезли в сила срещу ищеца осъдителни решения,въз основа на които са издадени изпълнителни листи и са събрани суми,касаещи периодите 09.2006г.-02.2008г. Следователно- периодът,на който се позовава касаторката е преди исковия. Освен това-тезата й е свързана с отделна претенция/ различна от настоящата/,която освен,че не е конкретизирана,не е и установена-нито по основание,нито размер. В процесната искова молба-досежно сумата от 1 390лв.- ищецът е твърдял неоснователно обогатяване на ответницата,като се е позовал на двойно плащане /веднъж той е превел на ответницата сумата и втори път-тя я е получила въз основа на принудително събиране по образувано изпълнително дело- като присъдена от съда издръжка,касаеща минало време за периода 21.11.2005г.- 21.11.2006г.и определена ежемесечна такава,считано от 21.11.2006г. Съдилищата са счели за доказани твърденията на ищеца и са уважили претенцията му. Касаторката –под формата на въпрос –желае да предяви нов иск срещу ответника по касация,което е недопустимо.
В настоящето производството по допустимост,в което Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни основания за допускането на жалбата до касационен контрол – липсата на общото основание /наличието на поставен въпрос,който да е от значение за изхода по конкретното делото/- изключва необходимостта от преценка на допълнителните основания съобразно чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване,поради което Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №316 от 16.10.2009г. по в.гр.д. № 593 по описа за 2009г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.