О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София 13.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 73 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от К. Й. А. Н. и Р. Д. Н.,чрез процесуалния им представител-адвокат М. против определение от 30.09.2008г.по ч.гр.д. № 37 по описа за 2008г. на Окръжен съд Кюстендил ,с което е оставено в сила определение от 16.11.2007г., постановено по гр.д. № 1365/2007г.на Районен съд Кюстендил.
Като основание за допустимост сочат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос / относно цената на предявени с една молба евентуално съединени искове срещу едно лице /-който е решаван противоречиво от съдилищата. В този смисъл прилага определение на Апелативен съд Велико Търново №37 от 13.03.2007г.по в.ч.гр.д. № 79/2007г. Отделно- твърди,че се касае за въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото– основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. На тези основания- счита,че частната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Желае обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и въпросът бъде разрешен като се приеме,че цената на предявените искове е ? от стойността на договора за делба.
Срещу така подадената частна жалба-не е изпратен отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Частната жалба е подадена от лица,които имат правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати техни лични права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК, при спазване на изискуемата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК.
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос. В случая повдигнатия въпрос е съществен,тъй като цената на иска определя размера на дължимата държавна такса и е от значение за редовността на подадената искова молба. При действието на отменения ГПК- действително съдилищата противоречиво разрешаваха въпроса за цената на иска при евентуално съединяване на искове,поради което е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК и подадената жалба е допустима. Разгледана по същество същата е и основателна. Съображенията :
С обжалваното въззивно определение Окръжният съд е приел,че за предявените от ищците искове-главен –по чл.29 от ЗЗД,за унищожаване на договор за делба поради измама и два съединени-при условията на евентуалност искове по чл.28 от ЗЗД – за унищожаване на същия договор за делба поради грешка в предмета и по чл.87 от ЗЗД –за развалянето му- цената на иска следва да се определи съобразно нормата на чл.55 ал.3 от ГПК/отм./, като се сборува цената на трите иска и при стойност на договора за делба от 159 939лв., е приел,че цената на иска следва да е 479 817лв./159 939 х 3/.
Така постановеното определение е неправилно.
Съдът е бил сезиран с иск за унищожаване на сключен между страните договор за доброволна делба. Предмет на иска е един договор,независимо, че са били посочени две основания за унищожаемост,а –в случай,че съдът не уважи нито едно от тях е поискано разваляне на договора. В случая -именно защото исковете са били предявени при условията на евентуалност-съдът,ако намери,че са налице предпоставките ще уважи един,а не три иска. На това основание-цената на иска /съобразно нормата на чл.55 ал.1 б.”г”изр.първо от ГПК/отм./,следва да е стойността на договора,чието унищожаване или разваляне се иска,която в случая не се спори,че е 159 939лв. Съгласно чл.55 ал.1 от ГПК/отм./-върху тази сума следва да се определи дължимата държавна такса. В този смисъл е и разрешението по чл.72 ал.2 от сега действащия ГПК,който преодолява съществуващото до влизането му в сила противоречие в практиката на съдилищата/.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на частните жалбоподатели,че цената на предявените искове следва да е ? от стойността на договора за доброволна делба. Това би било така,ако процесният договор беше за покупко-продажба на имот. При положение,че се касае за договор за делба цената на иска се определя от цялата стойност на договора.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да отмени обжалваното въззивно определение. На основание чл.278 ал.2 от ГПК въпросът следва да бъде разрешен по същество като се отмени определението на районния съд и се определи цена на иска по предявените главен и два евентуално съединени искове в размер на 159 939лв.
С оглед на изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 30.09.2008г.по ч.гр.д. № 37 по описа за 2008г. на Окръжен съд Кюстендил и определение от 16.11.2007г., постановено по гр.д. № 1365/2007г.на Районен съд Кюстендил.
ОПРЕДЕЛЯ цена на исковете по гр.д. № 1365/2007г.на Районен съд Кюстендил – главен –по чл.29 от ЗЗД,за унищожаване на договор за делба поради измама и два съединени-при условията на евентуалност по чл.28 от ЗЗД – за унищожаване на същия договор за делба поради грешка в предмета и по чл.87 от ЗЗД –за развалянето му, предявени от К. Й. А. Н. и Р. Д. Н. против Г. Л. Г. в общ размер на 159 939лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.