О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София 10.05.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 244 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от П. З. П. от гр. В.,чрез процесуалния си представител-адвокат С. против въззивно определение № 74 от 17.02.2010г.по гр.д. № 75 по описа за 2010г. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено определение № 2* от 22.12.2009г., постановено по в.т.д. № 1568/2009г.на Варненски окръжен съд, което е прекратено производството по дело, образувано по жалба срещу действие на съдия изпълнител,изразяващо се в приемане на съдебно-счетоводна експертиза,изготвена в хода на изпълнителното производство.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставените въпроси за непълнотата на доказателствата,за разпределението на доказателствената тежест,за влошаване на положението на жалбоподателя и за противоречие на чл.435 ал.1 от ГПК с чл.3 т.1 от Конвенцията за правата на детето/ратифицирана с решение на НС от 11.04.91г.-ДВ бр.32 от 23.04.1991г./.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
С обжалваното определение е потвърдено определение на районния съд,с което е прекратено като недопустимо производството по делото като е прието,че обжалваното действие на съдия изпълнителя /възприемане на заключение на съдебно-счетоводна експертиза/ като непопадащо в обхвата на чл.435 ал.1 от ГПК е необжалваемо. Конкретизирал е,че липсва акт на съдия изпълнителя,който да е предмет на обжалване и че преценката дали да бъде назначена експертиза за изчисляване на точния размер на оставащото задължение при представени от длъжника доказателства за извършено частично плащане,съответно-за следващата се лихва е в правомощията единствено на съдия-изпълнителя и зависи от това дали той има нужда от помощ във връзка със специални знания.
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос.
В случая нито един от поставените от жалбоподателите въпроси, които са във връзка с твърдения за непълнота на доказателствата,за неправилно разпределение на доказателствената тежест и за влошаване на положението на жалбоподателя -не са от значение за изхода на делото, тъй като –нито един от тях не е свързан с предмета на делото и с решаващите мотиви на съда. В производство по обжалване на действие на съдия-изпълнител въпросите за непълнота на доказателствата,за разпределение на доказателствената тежест и за влошаване на положението на жалбоподателя- не могат да бъдат определящи,първо защото производството не е състезателно и второ,защото те нямат връзка с формираната воля на съда.
Не е от значение за изхода на делото и поставеният въпрос за противоречие на чл.435 ал.1 от ГПК с чл.3 т.1 от Конвенцията за правата на детето. Съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на РБългария – международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България/какъвто е Конвенцията за правата на детето/за да имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство,следва последните да им противоречат. В случая чл. 435 ал.1 от ГПК не е в противоречие с чл.3 т.1 от Конвенцията за правата на детето,тъй като тези норми нямат идентичен предмет. Нормата на чл. 435 ал.1 от ГПК изчерпателно посочва подлежащите на обжалване действия на съдия изпълнителя/сред които безспорно процесното не попада/,а чл.3 т.1 от Конвенцията за правата на детето- прокламира,че първостепенно съображение в действията,отнасящи се до децата-на институциите,съдилищата,административните и законодател-ните органи – следва да бъдат висшите интереси на детето. Липсата на установена правна възможност за обжалване на действие на съдия изпълнител,изразяващо се в приемане на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена в хода на изпълнителното производство –не може да бъде определено като несъбразяване и незачитане на интереса на детото,за да намери приложение чл.5 ал.4 от Конституцията.
Липсата на посеченото общо основание за допустимост,изключва необходимостта от преценка на наведените специални основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК/ТР № 1/2009г.на ОСГКТК на ВКС/. Подадената частна жалба не може да бъде допусната до разглеждане по същество,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от П. З. П. от гр. В. ж.к.”Вл. Варненчик”бл.404 вх.14 ет.5 ап.197 против въззивно определение № 74 от 17.02.2010г.по гр.д. № 75 по описа за 2010г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.