О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София 06.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 216 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от „Български държавни железници”АД -чрез процесуалния му представител- адвокат Г против решение № 1* от 13.10.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд,с което е отменено решение № 17 от 13.02.2006г. по гр.д. №2635/2005г.на Районен съд Пловдив и вместо това е признато уволнението на Д. Ж. С.,извършено със заповед № 450 от 11.07.2005г.на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ за незаконно и е отменено,възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност”заместник-директор локомотиви и началник депо при Поделение за товарни превози-Пловдив”при „БДЖ” Е. София,и е осъден ответника да му заплати сумата от 3 091.82лв.,представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането му без работа аз периода от 19.07.2005г.до 19.01.2006г-включително,ведно със законната лихва от 9.09.2005г.до окончателното изплащане на сумата,като до пълния предявен размер от 3 168.96лв. искът е отхвърлен и са определени следващите се такси и разноски по делото.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поставя два съществени процесуално-правни въпроса,решаването на които счита,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а именно:1. Незаконосъобразно ли е наложено дисциплинарно наказание- уволнение,в случая когато поднесената на работодателя информация, въз основа на която е взето решение за него се опровергае пред съда и 2. Налице ли е ограничаване на правото на защита на страната,в случая,когато поради несвоевременно отстраняване на пороците на нередовна искова молба –делото е разглеждано по същество само пред една и то пред -въззивната инстанция.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК следва да се касае до поставен въпрос,който цели отстраняване на противоречива съдебна практика/което се разбира под точно прилагане на закона/ или произнасянето по поставения съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос да е наложено от непълнота на закона, или да е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. В конкретния случай- поставените въпроси не са от такова естество.
Първият въпрос относно законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание- уволнение,в случая когато поднесената на работодателя информация, въз основа на която е взето решение за него се опровергае пред съда-е въпрос свързан с доказателствата в процеса,с тежестта на доказване и с основателността на предявения иск,поради което по начина по който е поставен той не изисква отстраняване на противоречива съдебна практика,не е свързан с непълнота на закона или с неяснота на правната норма и не изисква изоставяне на едно тълкуване и заменянето му с друга.
Същото важи и за втория поставен въпрос. Районният съд е приел,че посоченият ответник не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове и на това основание е отхвърлил същите. Въззивният съд е приел,че изводът на районния съд за липсата на пасивна легитимация на ответника е неправилен,поради което се е произнесъл по непредявени искове и на това основание е обезсилил решението му. Касационната инстанция като е счела,че се касае до нередовност на исковата молба, която е могла да бъде отстранена и от въззивния съд по силата на правомощията му на инстанция по същество – е отменила решението на въззивния съд е и върнала делото на същия за произнасяне по съществото на спора. Въз основа на така дадените указания е постановено процесното въззивно решение. При така изложените факти- поставеният в касационната жалба въпрос за наличие или не на ограничаване на правото на защита на страната-не може да бъде определен като съществен по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Този въпрос е бил разрешен от въззивния съд съобразно дадените му задължителни указания с отменителното решеине на ВКС /решение № 821 т 7.07.2008г.по гр.д. №2009/07г.на ВКС/ и в съответствие с т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС.
Следователно- не е налице посоченото отменително основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 13.10.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.