О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1501
София 09.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1506 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. И. Г. от гр. П.,чрез процесуалния му представител-адвокат Г. против въззивно решение № 108 от 29.06.2009г.по в.гр.д. № 228 по описа за 2009г. на Пловдивски апелативен съд,в ЧАСТТА,с която е потвърдено решение № 60 от 12.01.2009г. по гр.д. № 1918/08г.на ПРС.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба на„Мини открит въгледобив”ЕАД- -касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т. 3 от ГПК-по въпроса за сумите,които следва да бъдат включени в размера на брутното месечно възнаграждение,служещо като основа за изчисляване на дължимото съгласно чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ/отм./ обезщетение на военнослужещите при освобождаване от кадрова военна служба. Позовава се на решение № 1* от 17.12.2008г.по гр.д. № 2602/05г.на ІІ г.о.на ВКС, решение № 1* от 29.06.2009г.по гр.д. № 549/09г.на ПОС,решение № 78 от 15.01.2009г.по гр.д. № 2068/08г.на ПОС и решение № 213 от 3.12.2008г.по гр.д. № 1017/08г.на ПОС.
Не е постъпил отговор от противната страна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С въззивното решение – в обжалваната част –съдът е потвърдил решение на районния съд,с което е отхвърлен предявения от Г. И. Г. против М. на о. иск за заплащане на еднократно парично обезщетение по чл.237 ал.1,във вр. с чл.255 ал.2 от Закона за о. и въоръжените сили на Република България ЗОВСРБ/отм./при освобождаване от кадрова военна служба,ведно със законната лихва до окончателното изплащане. За да постанови решението си,съдът е приел,че в полза на ищеца се е породило правото на обезщетение по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ/отм./-да получи еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни заплати,колкото прослужени години има/19/,но е счел,че при определяне на размера на брутното месечно възнаграждение не следва да се включва сумата от 2 470.20лв., представляваща допълнително възнаграждение за продължителна летателна дейност. Мотивирал се е с обстоятелството,че съгласно уредбата му в Инструкция за допълнителните възнаграждения,изплащани на летателния състав в поделенията на бюджетна издръжка в системата на МНО/ раздел ІІІ т.1 б.”б”/-то се изплаща/след покриване на определените критерии/ еднократно,при това – в края на годината. На това основание въззивният съд е приел,че това възнаграждение не е постоянен елемент от брутното трудово възнаграждение на кадровите военнослужещи и не може да се вземе като основа за определяне на дължимите обезщетения.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос за сумите,които следва да бъдат включени в размера на брутното месечно възнаграждение,служещо като основа за изчисляване на дължимото съгласно чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ/отм./ обезщетение- е от значение за изхода на делото,но той нито е решен в противоречие с практиката на ВКС, нито има доказателство да е решаван противоречиво от съдилищата,нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както се твърди в жалбата.
Под „противоречие с практиката на ВКС”се разбира-противоречие с Постановления на Пленум на ВС,тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска колегия на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./,с тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС, на Общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК,а в случая –такива не се сочат.
За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК следва да са представени влезли в сила актове,постановени от граждански съдилища,в които поставеният въпрос да е разрешен по противоречив начин. В случая –представените решения на ПОС/ № 1* от 29.06.2009г., № 78 от 15.01.2009г.и № 213 от 3.12.2008г./,независимо,че съдържат различни правни решения, не могат да се приемат като доказателство за противоречиво произнасяне по поставения въпрос,тъй като те не са влезли в сила и –към настоящия момент не е ясно-в какъв смисъл ще е окончателното произнасяне. Относно другото представено решение /№ 1* от 17.12.2008г.на ВКС/,то същото е ирелевнатно,тъй като е постановено във връзка с различен спор/ за размера на парично обезщетение при освобождаване от военна служба,когато ищцата е била в продължителен отпуск поради временна нетрудоспособност/.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. За да е от значение за точното прилагане на закона-разглеждането на поставения въпрос следва да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменения в законодателството и обществените условия, а за „развитието на правото”-във връзка с поставения въпрос- законите да са непълни,неясни или противоречиви и да се налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая това не е така. Въпросът за сумите,които следва да бъдат включени в размера на брутното месечно възнаграждение, служещо като основа за изчисляване на дължимото съгласно чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ/отм./ е уреден ясно в закона. Нормата на §2 от ПЗР на ЗОВСРБ/отм./- предвижда,че обезщетенията по този закон се изчисляват към размера на брутното месечно възнаграждение, получавано през месеца, предхождащ датата на освобождаването, което съгласно чл.230 включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения. Допълнителни възнаграждения са определени в закона и те са за продължителна служба/по чл.225/, за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето/по чл.226/ и за заместване или съвместяване на длъжности /по чл.228/. Спорното възнаграждение за продължителна летателна дейност не е уредено в закона. Предвидено е в отделна Инструкция,при това- за определена категория лица,при покриване на определени критерии,като за изплащането му изрично е посочено,че става в края на годината и е еднократно. В случая-освен,че се касае за вземане,което няма постоянен характер,по отношение на ищеца е установено,че то не му се следва /същото е било неправомерно начислено/,като е отменен акта,с който е разпоредено изплащането му.
С оглед на горното,настоящият съдебен състав намира,че не е налице основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,поради което и Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 108 от 29.06.2009г.по в.гр.д. № 228 по описа за 2009г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.