О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София 15.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 568 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от М. на о. ,представлявано от министъра Ц. ,чрез процесуалния представител – юрисконсулт З. против решение № 274 от 06.01.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение от 13.05.2008г. по гр.д. № 1675/2006г.на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените по реда на чл.299 и сл.от ГПК/отм./ от М. на о. против П. М. Ц. искове с правно основание чл.23 ар.1 т.2,във вр.с чл.29 от ЗДФК/отм./за заплащане на сумата от 2 065лв.-стойност на вреда от липси на имущество,претендирана въз основа на акт за надчет № Ф* от 9.10.2001г.на дирекция „ФКД”при МО и за заплащане на сумата от 1 088лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода 18.11.1998г.-11.05.2006г.и са присъдени направените по делото разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК-произнасяне от въззивния съд по въпрос от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона. Липсва изрично формулиран съществен процесуално правен или материално правен въпрос, а най-общо е посочено,че въпросът е свързан с „имуществената отговорност и реализирането й по Закона за държавния финансов контрол/отм./. В изложението на подадената касационна жалба се развиват главно доводи за неправилност на постановения въззивен акт.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови горепосоченото решение-въззивният съд като се е позовал на заключението на приетата по делото експертиза,е направил извод,че ответникът не следва да отговаря за вреди от липси,тъй като не е налице причинна връзка между неговото поведение и причинените на поделението вреди. Счел е,че ответникът- в качеството си на материално-отговорно лице в М. на отбраната/МО/ не е приемал за съхранение и не е съхранявал ГСМ през ревизирания период 29.09.1995г.-16.11.1997г.от вида и количествата,посочени като липсващи в акта за надчет. Позовал се е на следните установени по делото факти:1. В акта за приемане на имущество не е отразено посоченото АВ имущество на стойност 86 лв.и не са отразени видовете и количествата ГСМ-горивни и смазочни материали/антифриз и масла/,които са предадени и приети за съхранение от ответника,2. Липсват първични документи за заприходяване на ГСМ и за предаването,съответно приемането им от ответника,поради което не може да се проследи движението на ГСМ през процесния период и да се направи извод поверявяни ли са на ответника ГСМ при първоначалното му постъпване на длъжност или в по-късен момент,какви видове и количества са били поверени и приети за съхранение и има ли разлика между приетите и намерените ГСМ в поделението при напускане на длъжността от ответника, 3. Не е спазен предвидения в Наставление за отчитане на материалните средства в БНА,утвърдено със заповед № 85/87 на министъра на о. , ред за отчитане на материалните средства в поделенията и звената на МО. Не е установено комисията,участвала в предаването- да е извършила изискуемото се по чл.57 от Наставлението -броене,мерене,теглене и определяне на техническото състояние на процесните материални средства. Не са посочени действително намерените при инвентаризацията ГСМ,а вписаните количества и видове ГСМ са отразени само като „зачислени”.
При така изложените факти–поставеният от касатора най-общо въпрос за „имуществената отговорност и реализирането й по Закона за държавния финансов контрол/отм./”,не може да бъде определен като съществен и като такъв,който е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280 от ГПК. Това е така,защото материята във връзка с имуществената отговорност по ЗДФК/отм./ не изисква отстраняване на противоречива съдебна практика/което се разбира под точно прилагане на закона/ и не налага тълкуване на закона, за да се отстранява непълнота или неяснота на правната норма и не налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. Евентуалното поставяне на конкретен материално правен или процесуалноправен въпрос-във връзка с тази материя-би могло да обоснове друг извод,на при липса на такъв-различна преценка е невъзможна.
В конкретния случай-тъй като касаторът се позовава в изложението си на акт № 1 от 13.12.1996г.за състоянието и наличието на материални средства в поделение № 2* на отразеното в Книгата за отчитане на материалните средства в поделението и на акт № 1 от 16.12.1998г. за състоянието и наличието на материални средства в поделението,ако въпросът,който се поставя е свързан с това,дали така описаните документи са достатъчни за да обосноват имуществената отговорност на ответника по делото,то отговорът на този въпрос е отрицателен,защото тези документи не са достатъчни за да се установи конкретно кога и какво количество и вид материали са били зачислени на ответника.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира,че не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване. Наведените доводи за неправилност на постановения акт –съдът не обсъжда,защото произнасянето по тях законодателят е поставил в зависимост от наличието или не на основание за допустимост,а в случая –такова не е налице
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 274 от 06.01.2009г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд,
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.