О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1389
София 13.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1344 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Т. Т. от гр. С.,чрез процесуалния представител-адвокат Т. против въззивно решение от 9.04.2009г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 3.07.2008г. по гр.д. № 1164/2008г.на Софийски районен съд.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК-по въпроса-дали може работодателят едностранно да промени формалните изисквания за заеманата длъжност в хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 от КТ –без да е налице промяна във функционалната характеристика на обема на действията на служителя в рамките на трудовите му функции.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което са отхвърлени предявените от Д. Т. Т. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ- за отмяна на уволнението й,извършено със заповед № 65 от 13.02.2008г.на директора на Държавен фонд”Земеделие”гр. София,издадена на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ,считано от 19.02.2008г.,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”експерт” и за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение за оставянето й без работа за периода от 19.02.2008г.-19.08.2008г.в размер на 4 784.64лв., ведно със законната лихва,считано от 17.04.2008г. Изводът си за законосъобразност на извършеното уволнение съдът е мотивирал с това,че наложената промяна в длъжностната характеристика е изцяло в правомощията на работодателя,като преценката му е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При положение,че е безспорно установено,че ищцата не отговаря на новите изисквания за заеманата от нея длъжност,тъй като не притежава изискуемата се образователна квалификация ”магистър”, правилно е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос за правомощието на работодателя едностранно да променя изискванията за образование- е от значение за изхода на спора,но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата. По него е налице богата съдебна практика и не се налага отстраняване на противоречие в нея/което се разбира под точно прилагане на закона/,не е налице непълнота на закона,както и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/.
Работодателят може-съобразно нуждите в служебната работа да предяви нови изисквания за по-високо образование в щатното разписание към работника или служителя-след като е сключен трудовия договор и след като страните са започнали да изпълняват задълженията си по него. Съответно-ако работникът или служителят не отговарят на тези завишени изисквания-е предвидена възможност /в чл.328 ал.1 т.6 от КТ/ за едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие. Нормата е в интерес на работата и с нея-се цели да се осигури възможност-в случай,че работата го налага –да се повишат изискванията за съответната длъжност, за да се удовлетвори създалата се потребност.
В случая –вследствие на дадени указания за подобряване на работата,след констатирани пропуски при извършен вътрешен одит-е прието и утвърдено от работодателя ново разписание на длъжностите, вследствие на което са завишени образователните изисквания за заеманата от ищцата /сега касатор/ длъжност „експерт”в Държавен фонд”Земеделие”. При това положение-единственият обективен факт,който е от значение е- дали ищцата отговаря или не на тези завишени образователни изисквания или не. В случая отговорът е отрицателен,защото тя не притежава диплома за изискуемата се образователна степен”магистър”за завършената от нея специалност ”Маркетинг”,поради което и правилно е уволнена на горепосоченото основание. Дали е налице или не промяна във функционалната характеристика на обема на действията на служителя в рамките на трудовите му функции/в какъвто смисъл е поставения от касатора въпрос във връзка с посоченото от него основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/ е въпрос,който се преценя единствено от работодателя и не подлежи на съдебен контрол. На релевантният въпрос за това – дали може работодателят едностранно да променя формалните изисквания за заеманата длъжност- вече беше посочено,че отговорът е положителен.
Мотивиран от горното,настоящият съдебен състав намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,поради което, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 9.04.2009г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.