О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1282
София 21.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1067 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Х. Д. С., В. Д. С. и Д. Х. С.-всички от гр. К., чрез процесуалния им представител– адвокат Д против въззивно решение от 10.04.2009г.по в.гр.д. № 54 по описа за 2009г. на Кюстендилски окръжен съд,с което е оставено в сила решение от 03.12.2008г. по гр.д. № 1764/2007г.на Кюстендилски районен съд.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК без да поставя конкретни въпроси,за които да се твърди,че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС или да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От представеното изложение могат да се извлекат два въпроса и те са свързани със събирането на нови доказателства във възивната инстанция,в която връзка страната се позовава на ТР №1/4.01.2001г.и с наличието на „злоупотреба с право”,във връзка с твърдението,че стойността на имотите, предмет на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД надвишава стойността на установеното с влязлата в сила присъда задължение.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решението на районния,с което е признато на основание чл.135 от ЗЗД за недействителен по отношение на С. К. М. и К. И. М.-двамата от с. Б. договорът за дарение,обективиран в н.а. № 81 т.І рег. № 1* д. № 73/07г.,по силата на който Х. Д. С. и В. Д. С. са прехвърлили на сина си- Д. Х. С. УПИ * от кв.20 по плана на с. Р.,община Кюстендил, с площ от 846кв.м., ведно с построената двуетажна масивна жилищна сграда,до размер на 1/2ид.ч.от имота, както и е признат за недействителен договорът за дарение,обективиран в същия нотариален акт,по отношение на УПИ *Х-7155 в кв.398 по плана на гр. К.,к/с ”Р”,състоящ се от 994кв.м.
За да приеме иска за основателен,въззивният съд е съобразил,че ищците са кредитори,тъй като с влязла в сила присъда Х. С. е осъден да им заплати сумата от по 20 000лв.,като непосредствено след това- той и съпругата му са прехвърлили безвъзмездно процесните имоти в полза на сина им,по отношение на когото действа презумцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД за знание за увреждането,като с тези си действия е намалена възможността на кредиторите за удовлетворяване на установеното им вземане.
При тези факти- изведените от касационната жалба въпроси – не са от значение за изхода на спора и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съображенията:
Възражението във връзка с събирането на доказателства във въззивната инстанция е направено във връзка с това,че въззивният съд е оставил без уважение искане за допускане в качеството на свидетели на ответниците по делото В. Д. С. и Д. Х. ,с което другият ответник Х. Д. С. е искал да обори презумцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД за знание за увреждането. Свидетелят е лице,което без да участва в делото като страна,се призовава за да даде показания относно своите възприятия за юридически или доказателствени факти по делото. Несъвместимо е качеството на страна и на свидетел в процеса. В този смисъл- подалите въззивна жалба- В. Д. С. и Д. Х. е било възможно да бъдат разпитани като свидетели. Като страни в процеса –те са изразили становището си. Твърденията на страната,с които тя претендира изгодни за нея факти или отрича неизгодни за нея факти не са доказателствено средство,а са предмет на доказване. Обясненията на страните могат да бъдат доказателствено средство само в два случая- ако съдържат изявление,че са се осъществили неизгодни за нея факти или не са се осъществили изгодни за нея факти /признанията/ или в хипотезата на чл.128 ал.2 от ГПК/отм./,какъвто не е настоящия случай.
Не е налице и хипотеза на „злоупотреба с право”. За уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД е без значение дали е налице съответствие или не между стойността на имотите, предмет на отменителния иск и размера на установеното задължение. От значение е дали е налице увреждане на кредитора/ намаляване на имуществото на длъжника/ и дали вземането е възникнало преди сключването на актакуваните сделки. В случая – след като с влязла в сила присъда Х. С. е бил осъден да и заплати на С. К. М. и на К. И. М. сумата от по 20 000лв.- длъжникът/ Х. Д. С./е намалил своето имущество, извършвайки две дарствени разпореждания в полза на сина си /Д. Христов/. Касае се за извършени безвъзмездни сделки,които намаляват общото обезпечение на кредитора,каквото е цялото имущество на длъжника/аргумент от чл.133 от ЗЗД/. По своята същност правото по чл.135 от ЗЗД е едно обезпечение спрямо длъжника и се упражнява от кредитора спрямо длъжника и третото лице,с което той е договарял. Обявяват се за недействителни тези действия на длъжника,които увреждат кредитора. Целта е имотите –предмет на сделката да се върнат в патримониума на длъжника,за да може кредиторът да реализира правата си. Затова стойността на имота е без значение и за злоупотреба с права не може да става въпрос.
С оглед на изложеното,тъй като във връзка с поставения въпрос не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, настоящият съдебен състав намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.04.2009г.по в.гр.д. № 54 по описа за 2009г. на Кюстендилски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.