О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София 25.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 637 по описа за 2009г.на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Х. В. В. от гр. С., чрез процесуалния му представител-адвокат К. против въззивно определение от 17.09.2009г.по ч.гр.д. № 8* по описа за 2009г. на Софийски градски съд,с което е оставено в сила определение от 28.01.2009г.по ч.гр.д. № 3* по описа за 2008г. на Софийски районен съд.
Не се сочи основание за допустимост на подадената частна жалба и не се конкретизира въпрос,който да бъде преценен във връзка с основанията па чл.280 ал.1 от ГПК,към които препраща нормата на чл.274 ал.3 от ГПК. Независимо от това,с оглед изложението в частната жалба-настоящият съдебен състав намира,че поставеният въпрос е свързан с това- дали изискуемото се съгласно чл.1 ал.1 от Указ № 527 от 23.12.1961г.за установяване на трудов стаж по съдебен акт –доказателство от учреждението,където работникът или служителят е работил,че документите са загубени или унищожени –може де се установява и с други актове,например с данни,посочени в постановление на Военно окръжна прокуратура.
Срещу така подадената частна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената частна жалба.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос.
В случая фактите са следните:
Частният жалбоподател е предявил три обективно съединени иска пред СРС-за установяване на трудов стаж за периода 1998-2000г.,през което време твърди,че е бил в служебно правоотношение с МВР-ДНСП,за обезщетение за причинени вреди и за установяване на престъпно обстоятелство по чл.387 ал.1 от НК. Производството в частта относно иска за установяване на трудов стаж е било прекратено,а исковата молба върната-в тази част-с разпореждане от 28.01.2009г. поради неизпълнение в срок на дадените от съда указания за представяне на удостоверение по чл.1 ал.2 от Указ № 527 от 23.12.1961г.за установяване на трудов стаж по съдебен акт /УУССР/. Последвала е частна жалба, която СГС е оставил без уважение с обжалваното определение от 17.09.2009г. Приел е,че процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск е представянето на доказателство от работодателя,че документите за установяване на трудовия стаж са унищожени или загубени. Посочил е,че е възможно документите въобще да не са били съставени и тогава редът по УУССР би бил неприложим. Не е възприел възражението,че данни за липсващи документи се съдържат в издадено постановление на Софийска военно окръжна прокуратура с мотива,че законовото изискване е удостоверяването за това,че документите за установяване на трудовия стаж са унищожени или загубени –да бъде направено от работодателя,а не от трето лице.
При така описаните факти- повдигнатият с частната жалба въпрос –за изискуемото се съгласно чл.1 ал.1 от Указ № 527 от 23.12.1961г.за установяване на трудов стаж по съдебен акт –доказателство от учреждението,където работникът или служителят е работил,че документите са загубени или унищожени -е от значение за изхода на делото. Същият обаче не е разрешен от въззивния съд при наличие на някое от изчерпателно изброените основания по чл.280 ал.1 от ГПК за допустимост,поради което и не следва да се допуска разглеждането на спора по същество.
Мотивите на градският съд изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.
Съгласно чл. 97 ал.3 от ГПК искове за установяване на други/извън посочените в чл.97/ факти с правно значение могат да се предявяват само в изрично предвидените от закона случаи. Независимо,че има и други факти с правно значение /например-категорията на труда и действително извършваната работа/, единственият установителен иск във връзка с трудовия стаж, допустим от закона, е искът по чл. 1 УУТС. Същият обаче –може да се предяви при точно определена от закона предпоставка-а именно -липса на годни писмени данни за установяването му. В този смисъл са и разясненията,дадени в Наредба за прилагане на Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред-чл.4,чл.6,чл.13 и чл.14. Касае се за доказателства, издадени от ръководствата на учреждението-работодател,в което изрично да е указано, че книжата, ведомостите и др., отнасящи се до претендирания трудов стаж за посочения в молбата период от време, са унищожени или загубени. При положение,че ищецът /сега частен жалбоподател/ не е представил- в дадения му срок изисканото от съда доказателство,удостоверяващо че документите,относими към трудовия му стаж са изгубени или унищожени-предявеният от него иск е недопустим и правилно е било прекратено производството по него.
Постановлението на Софийска военно окръжна прокуратура не може да послужи/както се твърди в жалбата/ за „начало на писмено доказателство” по смисъла на УУССР, тъй като то има друг предмет и предназначение. Под „начало на писмено доказателство” по смисъла на УУССР се разбират- писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от учреждението, предприятието или организацията, където е работил ищецът и които са съставени въз основа на книжа, ведомости и пр., водени в самото учреждение, предприятие или организация по време на полагане на трудовия стаж,като в тях изрично следва да е отбелязано въз основа на какви първични книжа, ведомости и пр. се издават и къде се намират те. Постановлението на Софийска военно окръжна прокуратура-не е издадено от учреждението, където е работил ищецът,не установява вероятността на трудовия му стаж и не е съставено въз основа на книжа, ведомости и пр., водени в самото учреждение от времето на полагането на претендирания трудовия стаж.
Въззивният съд се е произнесъл по поставения в жалбата въпрос в съответствие с практиката на съда,не се представят доказателства този въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата и същият- не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,поради което-подадената частна жалба не следва да се допуска до касационно разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена от от Х. В. В. от гр. С. против въззивно определение от 17.09.2009г.по ч.гр.д. № 8* по описа за 2009г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.