О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София 02.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 182 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от С. Н. С. -чрез пълномощника му адвокат М против определение № 3* от 18.11.2008г.по ч.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Окръжен съд Варна,с което е оставено в сила определение № 1* от 10.09.2008г.,постановено по ч.гр.д. № 6788/2008г.на Районен съд Варна ,с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.55 от ЗЗД на Г. С. Б. против С. Н. С. за заплащане на сумата от 19 558.30лв.,представляваща левовата равностойност на 10 000 евро,претендирана като дадена без правно основание, чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот,собственост на С. Н. С. ,представляващ място с площ от 1 675кв.м,.съставляващо част от ПИ № 511 по плана на 26-ти подрайон на гр. В., след представяне на доказателства за внасена от Г. С. Б. гаранция в размер на 1 960лв.и е даден едномесечен срок за предявяване на иска.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба сочи,че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос / относно наличието на предпоставките по чл.391 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск,по който е налице противоречива съдебна практика- основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Позовава се на определение от 10.07.2000г.по ч.гр.д. № 1312 /2000г. на СОС,определение от 11.01.2005г. по т.д. № 1/05г.на БАС, определение от 9.07.2002г. по ч.гр.д. № 1415 /2002г.на СОС.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос.
В случая повдигнатият с частната жалба въпрос е съществен,тъй като той е от значение за основателността на подадената частна жалба. Не е налице обаче посочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Относно предпоставките по чл.391 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск- съдебната практика на съдилищата не е противоречива и постановеното от въззивиня съд определение е съобразено с нея. В закона /чл.391 от ГПК/,както и в цитираните от жалбоподателя решения е посочено,че предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещ иск са –допустимост и вероятна основателност на иска и наличие на обезпечителна нуждастановяването на изискването за вероятна основателност на иска законът е свързал с две възможности-или с представянето на убедителни писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право или-в случаите, когато ищецът не разполага с такива документи или не са представени по делото, вероятната основателност на иска може да бъде удостоверена с представяне на гаранция. За гаранцията може ищецът да изрази готовност да я заплати или съгласно чл. 391, ал. 2 от ГПК съдът може да задължи ищеца да представи такава /включително и в случая по чл. 391 ал. 1, т. 1 от ГПК/. В настоящата хипотеза- съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск-след представяне на гаранция, чийто размер е определил,изхождайки от вида на иска и евентуалните вреди на ответника. В този смисъл тезата на жалбоподателя за липса на доказателства за вероятна основателност на иска,с оглед обстоятелството,че същата сума е претендирана от трето лице –е ирелевантна. Съдът,потвърждавайки определението,с което е допуснато обезпечението е преценил,че е избрана втората възможност,при която изискването за вероятна основателност на иска е обезпечено със заплащане на определена от съда гаранция.
Неоснователно е и възражението за несъразмерност на допуснатата обезпечителна мярка. При цена на главницата на бъдещия иск-от 20 000лв./а по всяка вероятност ще се претендират и лихви/-допусната възбрана върху имот на стойност от 32 562лв.е адекватна.
При тези данни не е налице хипотезата – на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Представените от жалбоподателя решения на различни съдилища-не сочат,че по повдигнатия съществен процесуален въпрос са дадени различни разрешения от това на въззивния съд,които да са довели до различно решаване на еднородни случаи.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена от С. Н. С. -чрез пълномощника му адвокат М против определение № 3* от 18.11.2008г.по ч.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Окръжен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.