О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София 24.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 333 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Б. В. М. от гр. Р. процесуалния си представител- адвокат С против решение № 503 от 7.11.2008г.по в.гр.д. № 551 по описа за 2008г. на Русенски окръжен съд,с което е обезсилил решение № 84 от 04.07.2008г. по гр.д. №709/2008г.на Районен съд Р. в частта,с която е отхвърлен предявения иск по чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на предварителен договор от 16.04.2004г.,сключен между Б, М. Р. М. и М. С. А. и е оставил в сила решението в останалата част,с която е отхвърлен предявения от Б. В. М. В. М. Р. М. против М. С. А. за прогласяване на нищожност на решение №1127 от 20.12.2007г.по гр.д. № 176/2006г.на ВКС с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,но не е формулиран същественият процесуално-правен или матерално-правен въпрос,който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В касационната жалба са изложени само доводи за неправилност на постановения съдебен акт,свързани с извода на въззивния съд за,че в приключилото производство по чл.19 ал.3 от ЗЗД- касатрът е следвало да наведе и обоснове всичките си възражения във връзка с валидността и действителността на сключения предварителен договор. Оспорва извода за формирана сила на присъдено нещо по отношение на предявените и непредявените възражения,като твърди,че не е налице тъждество между спорното право и основанието по приключилото производство по чл.19 ал.3 от ЗЗД и настоящето по чл.26 ал.2 от ЗЗД,поради което и чл.221 ал.2 от ГПК/отм./е неприложим.
Неправилността на възивното решение не е основание за допускане на касационното обжалване, а касае преценка по съществото на спора,във връзка с това дали въззивният съд е допуснал грешка при издирването или прилагането на правната норма,която преценка касационният съд не може да извърши преди да констатира наличие на някое от основанията за допустимост на подадената касационна жалба по чл. 280 от ГПК. С приемането на ГПК/ДВ бр. 59 от 20.07.2007г./законодателят предпостави достъпа до касационно обжалване от предварителна преценка за допустимост на подадената касационна жалба. При положение,че не се навеждат доводи за наличие на съществен процесуално-правен въпрос,който да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ако от гореописаното изложение на касационната жалба се счете,че поставеният въпрос е затова –дали настоящия иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД за нищожност на сключения предварителен договор поради липса на съгласие е идентичен със спора, разрешен с влязло в сила решение по гр.д. №176/2006г.на ВКС-с правно основание чл.19 ал.3 от ГПК за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен,то този въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС,като не са представени доказателства той да е решаван противоречиво от съдилищата.
Обосновано съдът е приел, че фактите, въз основа на които касаторът претендира нищожност на договора за продажба на недвижимия му имот, обявен за окончателен със съдебно решение по гр. д. № 176/2006г.на ВКС,са били настъпили до приключване на устните състезания и са му били известни,като той е могъл да ги включи в делото до приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Като не е сторил това, фактите се преклудират от силата на присъдено нещо, която е пречка да се пререши спорът въз основа на същите факти – чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 224 ГПК. С обявяване на предварителния договор за окончателен със сила на присъдено нещо е разрешен и въпросът за действителността на предварителния договор. В това производство касаторът е следвало да наведе доводите си за недействителността на този договор, тъй като фактите, на които се позовава в настоящото производство, са му били известни и са преклудирани от силата на присъдено нещо с влизане на решението в сила. При това положение законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл. 224, ал. 2 ГПК и е прекратил производството на делото по иска с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД- за нищожност на договора, сключен със съдебното решение по гр.д. № 176/2006г.на ВКС. Силата на присъдено нещо преклудира всички факти, имащи значение (релевантни) за спорното право, които са се осъществили до приключването на устните състезания пред последната инстанция по същество. Същото искане може да бъде предявено отново между същите страни, само ако се основава на новонастъпили факти,каквито в случа не се изтъкват.
С оглед на горното,настоящият съдебен състав намира,че не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Същото изисква да е поставен съществен процесуално или материално-правен въпрос въпрос,който цели отстраняване на противоречива съдебна практика/което се разбира под точно прилагане на закона/ или произнасянето по поставения съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос да е наложено от непълнота на закона, или да е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. В конкретния случай- поставеният въпрос не е от такова естество.
Мотивиран от изложеното и като намира,че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 503 от 7.11.2008г.по в.гр.д. № 551 по описа за 2008г. на Русенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.