О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1536
София 21.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1637 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. К. Т. от гр. П. процесуалния си представител-адвокат С. против въззивно решение № 283 от 08.06.2009г.по в.гр.д. № 352 по описа за 2009г. на Пазарджишки окръжен съд,с което е потвърдено решение № 42 от 26.02.2009г. по гр.д. № 322/2008г.на Велинградския районен съд и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК-по въпросите-дали при положение,че е установено, че ищцата има нужда допълнително от 143.43лв.и е дарила по един етаж на дъщеря си и на сина си,като последния й дава по 300лв.месечно,а тя живее с дъщеря си,на нейния етаж – дали тя има право да иска издръжка от дъщеря си,която е безработна. Позовава се на решение № 682 от 8.07.2002г.по гр.д. № 369/02г.на ІІ г.о. на ВКС, решение № 631 от 1.07.2002г.по гр.д. № 234/02г.на ІІ г.о. на ВКС и решение № 751 от 28.09.2001г.по гр.д. № 132/01г.на ІІ г.о. на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на жалбата. От своя страна се позовава на решение № 655 от 8.07.2002г.по гр.д. № 279/02г.на ІІ г.о. на ВКС, решение № 989 от 10.05.1956г.по гр.д. № 1216/56г.на ІV г.о. на ВС и решение № 339 от 18.12.2005г.по гр.д. № 80/05г.на РС Петрич.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е уважен предявения от К. С. Т. иск против Д. К. Т. с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД-за отмяна на договор за дарение,сключен между страните по делото с.н.а. № 294 т.ІІ рег. № 2*,н.д. № 281 от 21.05.2004г.
Изводът си за основателност на иска съдът е мотивирал с наличието на изискуемите се предпоставки по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД – за наличие на дарение,за искане за издръжка,от която дарителят се нуждае и за отказ за даване на такава,като е посочено,че в случая предметът на дарението не е обичаен или възнаградителен дар по смисъла на чл.227 ал.2 от ЗЗД.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос,свързан с наличието на нужда от издръжка за дарителя – с оглед на конкретните факти по делото-е значение за изхода на делото,но той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, както се твърди в жалбата.
За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване-касаторът следваше да установи, че по поставения въпрос – въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска колегия на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ /отм./, с тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС, на Общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК. В случая такива въобще не се представят и подобни доводи не се навеждат.
Представените решения,които са по инцидентни случаи,разгледани от ВКС –сочат на основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. В случая не може да се счете,че поставеният въпрос е„решаван противоречиво от съдилищата”. Във всички приложени решения са обсъждани различни случай,с характерни особености,които не се припокриват с настоящия. Общият извод,който се налага от тях е,че преценката за нуждата е винаги конкретна и зависи от установеното по делото.
В случая-при положение,че се касае до жена на 66 години,страдаща от хроничен калкулозен полицистит,артрозна болест и артериална хипертония,която ежемесечно се нуждае минимум от 322лв./включващи средства за издръжка в размер на 226.36лв.и за лекарства от 94.87лв./,при получавана от нея пенсия от 153.48лв.,без странични доходи /като се изключат получаваните като рента 30кг.картофи за година/- е ясно,че е налице нужда от издръжка. Обстоятелството,че живее в процесния имот и не заплаща наем-не дава основание за друг извод,защото изчислените средства за живот от 226.36лв.не включват сума за наем на жилище. Не може да доведе до различен извод и установения по делото факт,че тя е получавала средства от сина си. Това е така,първо защото тези средства не са постоянна величина и по делото няма данни дали и понастоящем получава такива. Второ,защото наличните факти сочат,че от една година-синът й не живее сам/грижи се за семейство-жена и малко дете /. Освен това- релевантно по делото е единствено обстоятелството,че ищцата е поискала издръжка от дъщеря си/а не от сина си/-и такава не е получила. Вместо това-представените по делото три броя Заповеди за незабавна защита- сочат на едни влошени взаимоотношения между тях –до степен на нетърпимост. Във връзка с поставения въпрос за това,че ответницата/сега касатор/ е била безработна- следва да се има пред вид и факта,че при възникнала нужда от издръжка за дарителя, възможностите на надарения да дава издръжка се преценяват съобразно подареното имущество. В случая като се има предвид, че обект на дарението е недвижим имот, т.е. имущество със значителна стойност-временна липса на получавано трудово възнаграждение- не може да бъде основание за отпадане на задължението за даване на издръжката, необходима на дарителя. Разпоредбата на чл. 227, б. „в“ ЗЗД е подчинена на общите правни принципи за справедливост и отстояване на добрите нрави в правоотношенията между лицата,като възприетите морално-етични норми на живот не допускат дарителя да бъде поставен в положение на рисково оцеляване поради нужда от средства за издръжка,а надареният да запази притежанието на подареното имущество,отказвайки да дава издръжка.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице твърдяното основание за допускане до касационно обжалване-нито по т.1,нито по т.2 на чл.280 ал.1 от ГПК,поради което Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 283 от 08.06.2009г. по в.гр.д. № 352 по описа за 2009г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.