О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София 18.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1693 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Р. Ц. от гр. С.,чрез процесуалния си представител-адвокат Н. против въззивно решение № 102 от 15.04.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 3.08.2007г. по гр.д. № 25283/2006г.на Софийски районен съд,ГК,78 състав.
Касаторът сочи като основание за допустимост на подадената касационна жалба нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за наличието на екцес в здравословното му състояние,съобразно констатираното в решения на ТЕЛК № 4* от 17.10.2002г., № 3* от 21.08.2005г.и от 18.07.2008г. Позовава се на решение № 758 от 9.06.1995г.по гр.д. № 1959/94г.на ІV г.о. на ВКС и решение № 605 от 6.06.1995г.по гр.д. № 2462/94г.на ІV г.о. на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е отхвърлен предявения от И. Р. Ц. против „Кремиковци”А. гр. С. искове с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на следните суми : 50 000евро, неимуществени вреди-болки и страдания в следствие на екцес на заболяванията миотендиноза и епикондилит за периода 17.10.2002г.-13.08.2020г.,70 000евро- неимуществени вреди,изразяващи се във влошаване на двустранния слухов неврит за периода 17.10.2002г.-13.08.2020г, 113 490 евро,разлика между получаваната минимална работна заплата и възнаграждението за длъжността за периода 17.10.2002г.-13.08.2020г.,237 000лв.,разходи за лекарства за заболяванията миотендиноза и епикондилит за периода 17.10.2002г.-13.08.2020г.,47 400 евро, разходи за лекарства за заболяването слухов неврит за периода 17.10.2002г.-13.08.2020г.,както и 1 454 740евро-лихва за забава върху главниците за периода 17.10.2002г.-13.08.2020г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че представените две решения не са основание за ангажиране на отговорността на „Кремиковци” А. поради това,че не е установено по делото,че осъществяваната при този работодател работа е причинило влошаването на състоянието на ищеца по установените му професионални заболявания. Съгласно решение на ТЕЛК № 3* от 21.08.2005г. от установената 79.75% трайно намалена работоспособност- 10 % са с причина професионални заболявания, което съгласно чл.78 от КСО е недостатъчно за инвалидност,а решението на ТЕЛК от 18.07.2008г.е издадено повече от четири години, след като е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с „Кремиковци” А. , като по делото е установено,че през последните четири години-ищецът е работил в”ТТТ-София”А. ,в изключително шумна среда.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос относно наличието на екцес в здравословното му състояние–не е от значение за изхода на делото поради което и не следва да бъде преценявано дали той е решен в противоречие с практиката на ВКС от въззивния съд. Това е така,защото във въззивния съдебен акт е признато наличието на екцес. Същият е безспорно установен и от заключението на приетата тройна съдебно-медицинска експертиза,която дава заключение,че „влошеното здравословно състояние е видно от прегледа и представените документи. В експертно решение от 17.10.2002г. биннауралната загуба и процента намалена работоспособност са съответно 20.1 и 10%, а при освидетелстването в експертно решение от 12.08.2005г.е 60%,което е практическа глухота. Потвърждава се и от последното експертно решение на ТЕЛК от 18.07.2008г., съгласно което професионалното заболяване неврит на слуховите нерви е определен на 60%ТНР. Влошаването е и от изразения тинитус синдром/шумов синдром/ и периферните отоневрологични нарушения/периодични световъртежи и нестабилно равновесие/. Причината за отхвърляне на иска е обстоятелството,че не е доказано,че това състояние на ищеца/сега касатор/ е резултат от осъществяваната от него работа до 16.07.2001г.в „Кремиковци” АД. Видно от приложените по делото трудови договори- считано от 20.08.2001г.- И. Р. Ц. е постъпил на работа в „Телефонна и телеграфна техника”А. София,на същата /както в „Кремиковци” АД/ длъжност-„механик”,където е работил до 18.08.2006г.-при „интензивен производствен шум, генериран от машините в производственото хале”. Касае се за стари,износени и амортизирани 16 машини,от които 8 са 50 тонни преси,една е 100 тонна преса, четири- са 20 тонни,три са кондензационни и циркуляр за рязане на тръби,които „генерират импулсен,ударен,високочестотен шум,значително над установената норма. Работи се над 8 часа,при полагане на извънреден труд 1-2 часа през седмицата и в събота, в продължение на пет години,без предпазни средства – външни антифони. Съгласно приетата по делото единична медицинска експертиза – именно работата в тази екстремална среда е причинила влошаването на професионалните заболявания на ищеца. Нейното заключение е,че „влошаването,констатирано по време на работата в „ТТТ”А. София е в причинна връзка с акустичните условия на труд и пренапрежението на горните крайници”,пир осъществяването на дейността в „ТТТ”А. София.
Съгласно чл.200 от КТ – в хипотеза на претендиран екцес/усложнение в здравословното състояние,вследствие на установено професионално заболяване/,за да е отговорен работодателя, при когото работника е получил професионалното заболяване – следва да е доказано наличието на причинна връзка между установеното вече увреждане и настъпилия неблагоприятен резултат,т.е.,че екцесът е причинен от увреждането и че без извършването на работата/при този работодател/ до него не би се стигнало. В случая –това не е установено. Напротив ответникът- „Кремиковци” А. –след констатиране на професионалното заболяване е извел ищеца от работната среда,като по препоръка на здравните органи го трудоустроил без контакт с вредни фактори в Панчарево и в общежитието на комбината, където ищецът е бил на работа до 20.08.2001г. След това – по собствена воля-ищецът/сега касатор/ е нарушил императивните препоръки на здравните органи и е постъпил на работа в противопоказни за неговото здраве условия на труд,с което е причинил влошаване на състоянието си.
Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав –да приеме,че в случая не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на постановеното въззивно решение,поради което Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 102 от 15.04.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.