О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 23.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 2267 по описа за 2008. на І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от ЕУРОНАВ ЛЮКСЕМБУРГ С. А. Люксенбург и ЕУРОНАВ ШИП МЕНИДЖМЪНТ С. А. С. Ф. –чрез адвокат Ф против въззивно определение № 272 от 20.10.2008г. по ч.гр.д. № 476/2008г.на Бургаски окръжен съд,с което е оставено в сила определение от 23.10.2007г. по гр.д. № 630/2006г.на районен съд Бургас. С последното е оставено без уважение искане за прекратяване на делото поради неподведомственост на спора на българските съдилища. Счита потвърдителното определение на въззивния съд за неправилно на три основания. Първо- поради несъобразяване с препращащия текст от преамбюла на индивидуалния трудов договор на В. Д. към колективния трудов договор,съгласно който-сключеният договор се подчинява и тълкува във всички аспекти с английското право и страните неотменимо приемат юрисдикцията на Върховния съд на Англия. Счита,че е налице несъобразяване с нормата на чл.23 ал.1 от КМЧП,съгласно която когато предмет на спора е имуществено право и спорът не е от изключителна компетентност на българските съдилища,то може да бъде възложено на чуждестранен съд с писмено споразумение,каквото е горецитираната клауза от колективния трудов договор. Второ-поради неправилно позоваване на нормата на чл.4 ал.1 т.2 от КМЧП-без да се изследва връзката й с чл.3,съгласно който”разпоредбите на кодекса не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор”. Трето-дори да се приеме тезата,че ищците не са обвързани от избора на приложимо право и съд,посочени в сключения колективен трудов договор, то съгласно общите правила- в случаите,когато ответници по спора са чужди юридически лица- спорът следва да се разгледа от съда по седалището на ответника. Частните жалбоподатели желаят въззивното определение да бъде отменено,а делото върнато на районния съд за прекратяване на образуваното пред него производство поради неподведомственост на спора.
Срещу така подадената частна жалба е постъпил отговор от ответната страна. Оспорват подадената частна жалба по същество,като се позовават на нормите на чл.17 ал.1, във вр.с чл.4 ал.1 т.2 от КМЧП и тежкото си финансово положение. В отговора не се изразява становище по допустимостта на подадената жалба.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В случая-производство е образувано след като с определение № 262 от 16.07.2008г.по ч.гр.д. № 920/2008г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на определение от 29.02.2008г.по гр.д. №13/2008г.на БОС,с което е оставено в сила разпореждане от 15.11.2007г.по гр.д. №630/2006г.на БРС за връщане на подадената частна жалба на ЕУРОНАВ ЛЮКСЕМБУРГ С. А. Люксенбург и ЕУРОНАВ ШИП МЕНИДЖМЪНТ С. А. С. Ф. срещу определение от 23.10.2007г.по гр.д. № 630/2006г.на БРС,с което е оставено без уважение искане за прекратяване на производството по делото поради неподведомственост на спора. ВКС е отменил определението на БОС и е върнал делото на Бургаския районен съд за администриране на подадената частна жалба и изпращането й по компетентност на БОС за произнасяне по същество. На съществения процесуално правен въпрос-подлежи ли на обжалване актът на съда,с който се произнася по наличието или липсата на международна компетентност да разгледа даден правен спор-ВКС е дал положителен отговор. Посочил е,че при липса на норми от правото на ЕС-следва да се приложи вътрешния правов ред- в случая чл.28 от КМЧП,съгласно който международната компетентност се проверява служебно от съда, като определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване.В изпълнение на указанията на ВКС – БРС е администрирал жалбата и е изпратил същата на БОС за произнасяне. С определение № 272 от 20.10.2008г.по ч.гр.д. № 476/2008г.съдът е оставил в сила определението на БРС от 23.10.2007г.,като е приел, че възникналият между наследниците на работника и работодателя спор не е трудов и че същият следва да се разгледа по общия исков ред пред българския съд на основание чл.4 ал.1 т.2 от КМЧП, във вр.с чл.7 ал.2 от ГПК/ отм./
Понастоящем се обжалва това въззивно определение на БОС. Пред ВКС образуваното производство е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,във вр.с горепосочената норма на чл.28 от КМЧП. В хипотезата на чл.274 ал.1 от ГПК достъпът до касационно обжалване на подадената частна жалба не е предпоставен от преценка на допустимостта й,поради което съдът следва да се произнесе по същество.
Районният съд е бил сезиран с иск,предявен от Д. Д. ,Георги Д. и М. Д. ,в качеството им на наследници на В. Д. /съответно техен съпруг и баща/ против Е. Л. С. А. Люксенбург и Е. шип Мениджмънт С. А. С. Ф. за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 щатски долара за настъпила смърт на наследодателя им на борда на кораб ”Ф”.
Дължимостта на претендираното обезщетение е уговорена в колективен трудов договор,сключен между „Est Quest Maritime Service-E.O.M.S. Франция корпорация и „М”. Със сключването на договор за наемане на работа на младши офицерски и изпълнителен състав,подписан от В. Д. и Е.O.M.S. Франция корпорация,въз основа на който В. Д. е бил назначен на длъжността „фитер”/техник на борда на „Ф”,той се е съгласил,че този „договор за наемане е част от приложения Колективен Трудов договор”. В член 8”Юрисдикция”от сключения Колективен Трудов договор страните са договорили,че „този договор се подчинява и тълкува във всички аспекти в съответствие с английското право и страните неотменно приемат юрисдикцията на върховния съд на Англия”.
Въз основа на така цитираните договори -настоящият съдебен състав приема,че наследодателят на ищците /по исковата молба/ е подписал с Е.O.M.S. Франция корпорация –писмено споразумение,с което се е съгласил всички евентуални бъдещи спорове да бъдат разрешавани не от българския,а от посочения чуждестранен съд. Налице е хипотезата на чл.23 ал.1 от КМЧП – на постигнато споразумение по силата на сключен договор относно подсъдността. Така постигнатото споразумение за възлагане на делото на чуждестранен съд е валидно,тъй като отговаря на условията,поставени от българския закон – постигнатото споразумение да е в писмена форма, предмет на делото да е имуществено право и спорът да не е от изключителната компетентност на българския съд. В случая -сключеният договор е в писмена форма,като волята на страните е ясна и недвусмислена. Предмет на спора е имуществено право- претенцията е за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 щатски долара за настъпила смърт. Спорът не е сред тези,които са от изключителната компетентност на българския съд./Международната компетентност на българският съд е изключителна,само когато това е изрично предвидено в КМЧП,а именно : искове за издръжка,искове за вещни права върху недвижим имот,за делба на съсобствен недвижим имот,за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот,който се намира на територията на РБългария,за изпълнение или обезпечение върху такива имоти,за права върху обекти на индустриалната собственост,за установяване на недопустимост или нищожност на вписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства,за недействителност или за прекратяване на дружество или друго юридическо лице,за отмяна на актове на негови органи,за защита на членството./
В разпоредбите на КМЧП липсва изрично изискване за времето на възлагане, което означава,че е допустимо възлагането на бъдещи спорове чрез уговорка в договор.
В конкретния случай –би могло с оглед разпоредбата на чл.4 от КМЧП –спорът да бъде разгледан от българския съд,в случай,че ответникът мълчаливо –чрез действия по съществото на спора-се беше съгласил с това. При изрично възражение за неподсъдност,от страна на ответника,направено в установения за това срок-до приключване на първото заседание по делото,преди съдът да е взел становище по съществото на спора-настоящият съдебен състав намира,че следва да намери приложение-постигната между страните договореност относно избраната подсъдност.
Гореизложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното въззивно определение.
Съгласно чл.278 ал.2 от ГПК- след като отмени обжалваното определение –съдът сам решава въпроса по жалбата. При положение,че спорът не е подсъден на български съд –образуваното пред районния съд производство следва да бъде прекратено.
С оглед на гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ въззивно определение № 272 от 20.10.2008г. по ч.гр.д. № 476/2008г.на Бургаски окръжен съд,с което е оставено в сила определение от 23.10.2007г. по гр.д. № 630/2006г.на районен съд Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 630 по описа за 2006г.на Районен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.