О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София 15.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1869 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Г. Б. и В. Д. Б.-двете от с. Б. чрез процесуалния си представител-адвокат К. против въззивно решение № 443 от 9.07.2009г. по в.гр.д. № 423 по описа за 2009г. на Плевенски окръжен съд,с което е отменено решение № 686 от 17.03.2009г. по гр.д. № 4840/2008г.на Плевенски районен съд и вместо това е постановено друго,с което са осъдени на основание чл.59 от ЗЗД Д. Г. Б. и В. Д. Б. да заплатят солидарно на П. Б. А. сумата от 9 110лв.,представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от изградената в УПИ ХV-567 в кв.35 по плана на с. Б. сграда-„Млекосъбирателен пункт”,ведно със законната лихва,считано от 12.12.2008г.до окончателното плащане на сумата и е оставено в сила решението на ПРС в частта,в която е отхвърлен предявения иск за разликата от 9 110лв.до претендираната сума от 10 966лв.,както и срещу останалите двама ответници-В. Д. И. и Г. Д. И. ,а така също и досежно претендираната сума от 1 856лв.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторките се позовават на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,във връзка с поставения въпрос за начина, по който следва да се тълкува уговорката по чл.1 от последния сключен договор за наем от 29.08.2007г. : ”за сметка на наемателя”.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна ,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че страните са уговорили,че изграждането на процесната сграда-„Млекосъбирателен пункт”,ще стане със средства на ищеца,със съгласието на собственика на земята. Касае се до подобрение в чужд имот,извършено от държател и същият има право да получи по-малката сума между извършените разходи и увеличението на стойността на имота.
Тезата на касатора е,че уговорката между страните е била наемателят да построи сградата за негова сметка,поради което и наемната цена дълго време/в продължение на шест години-от първия договор за наем от 8.08.2002г./ не е променяна. Позовава се на липсата на изрична клауза в договора за дължимост на вложените средства след прекратяване на договора.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос за начина, по който следва да се тълкува уговорката по чл.1 от последния сключен договор за наем от 29.08.2007г. : ”за сметка на наемателя”-е от значение за изхода на делото,тъй като е свързан с предмета на спора и обуславя решаващата воля на съда. Не е налице,обаче,твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване. Това е така,защото поставеният от касаторката въпрос,свързан с начина на тълкуване на договорите и за неоснователното обогатяване не изисква промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или осъвременяване на тълкуването й и във връзка с тях –конкретната хипотеза не сочи непълнота, неяснота или противоречие в законови норми,което да налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В практиката няма спор,че при тълкуването на договора трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор. В чл.1 от сключения договор е записано,че наемодателите предоставят на наемателя аз временно и възмездно ползване своя имот- 70 кв.м. от УПИ,находящо се в с. Б. площад”Център”1,ведно с”построената в него за сметка на наемателя и с разрешение на наемодателите обект- „Млекосъбирателен пункт”,срещу месечен наем от 120лв.”От така цитирината уговорка е ясно,че наемодателите признават,че сградата е построена от наемателя с тяхно съгласие,в какъвто смисъл са и гласните доказателства по делото. Следователно е налице реализирано подобрение в чужд имот от държател/какъвто е наемателя/,за същото са направени разходи,вложени са средства,като е налице увеличаване на стойността на чуждия имот. Налице е обогатяване на първите двама ответници за сметка на ищеца, което на общо основание – по реда на чл.59 от ЗЗД подлежи на обезщетяване. Именно защото произтича от общия принцип,че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването-за да се присъди обезщетение не е необходимо то да е изрично уговорено. Не стои така въпроса относно тезата на касатора За да се приеме,че уговорката между страните е била – наемателят да построи сградата за своя сметка – безвъзмездно или срещу по-ниска наемна цена,това трябваше изрично да бъде уговорено в договора. Липсата на клауза в този смисъл,налага горното тълкуване,което е съобразено с общия принцип.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице твърдяното основание за допускане до касационно обжалване,поради което Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 443 от 9.07.2009г. по в.гр.д. № 423 по описа за 2009г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.